Начисто

Деян Желязков

Вече почти бях харесал гнездото, което свих с надеждата за семейство, когато Веси ме прикотка в нейното. Нямах избор, гнездото си е нейно, докато моето е под наем. Наем, наем, ама техника, маси, столове, чорапи, боксерки и аудиотехника не се местят току-така. Пък и аз, нали съм си малко страхлив, ял съм го тоя с съжителството, та категорично отказах да се преместя при Веси. Достойнството не ми позволява да смеся в една пералня, редом с дрешките на малката Симона моите работни и цивилни чорапи. От аромата им ще се разпаднат уплътненията, Николета Лозанова би припознала катун циганета, а някой слепец би прогледал, пази Боже.
Звучах убедително, Веси се съгласи с мен, хапейки долната си устна, сините й очи бяха колебливи, като домашен дакел пред лисича дупка. Но “Обзети от томителен захлас”(Маргарет Мичъл), постигнахме консенсус – всичи мои дрехи да пера вкъщи, даже да се къпя там след работа, а после в свински тръс да припкам до семейното гнездо, с наситена атмосфера на любов, водка и картофена крем-супа.
За година това ме устройваше, докато не се сетих, че имам някъде чифт термо-чорапи, от онези, сивите, с гъбички. И реших да тропна по масата, че този ден е само мой, сред вакханалията от грамофонни плочи, кутии от пици и микс от зимни и летни обувки, аз, като съвременен Индиана Джоунс, трябва да си намеря чорапите.

*******

В спалнята открих два чифта дънки, които бях забравил. И тримата изразихме радостта от срещата си с усмивки и сълзи през рамо. Поговорихме си малко за изгодата от симбиозата ни. Оказа се, че имам повече чорапи, отколкото си спомням. Имам еди стар сак, голям. Почти го напълних със стари парцали, дето и улично псе не би легнало на тях, а аз ги пазя за обличане. Намерих и един стар диск с порно и с радост и копнеж го пуснах. Не работи.
Диванът ми е тотално избушен, рева за нов или ОLX-ов. Мисля да сглобя и другия стелаж за плочи, че открих още двайсет, под два кашона с кабели.

Остана ми половин пица с пеперони.

Отворих кафеварката, а цивилизацията, градираща там, ме прие за Бог, който ще блгослови изобретеното от тях колело. Накиснах ги с вода с надеждата, че един ден ще си имат собствен Ной.

Накрая вдигнах ръце, осеяни с паяжини, стари кондоми и фасове от цигари, от които не съм пушил две години. Явно близките седмици няма да се справя с натрупаната мръсотия и хаос.
Дали да не викна Ислямска Държава, да взривят всичко това?

А аз да започна начисто.

Автор Деян Желязков

- Advertisement -