Любен Дилов-син: Свети Валентин и Трифон Зарезан – етнографски преглед, който завършва с голо хоро

0
192

От Dilov.info

По отношение на празничния календар националното съзнание е като дете на русалка и кентавър, самото то болно от шизофрения. Страстта, с която се смесват национални и привнесени обичаи, е сравнима само със страстта, с която се смесват футболисти и плейметки петък вечер в „Мегами“! Смисълът се разхвърча като прокажен на въртележка и наистина няма никаква полза да се опитваме да го открием. Затова безпристрастно ще изредя някои по-редки  обичаи, свързани с датата 14 февруари.

В Шопско момчетата и ергените задължително на 14-и сутринта си връзват по един червен конец. Под двете глави – сиреч на врата и… сещате се къде. Това се прави против уроки. Мъжкият народ много се страхува някой да не погледне с лошо око мъжеството му. Той изобщо се страхува някой да гледа мъжеството му. Доказано е, че в България от древни времена живеят най-срамежливите ексхибиционисти, а в днешните модерни дни, когато ви пращат голи снимки по Вайбър, те обикновено са копнати от специализираните сайтове и не са техни. Това е от срамежливост, не от друго!

Специално е отношението към главата. То е свързано с факта, че и Свети Трифон от Комсада и Свети Валентин са загубили главите си заради християнската вяра. Вечерта преди празника всички мъже си измиват главата с гореща вода и я намазват с газ, мас и оцет срещу въшки и гниди. Възрастните жени пощят главите на мъжете в семейството и пукат въшките със силен и уютен пукот. Колкото по-силно пукат въшките, толкова по-добра ще е годината и изобилна реколтата. Оттогава е и непреодолимото желание за пукане с пръсти на разни неща – например  аерофолио с балончета, в което се увиват чупливи предмети. Това действие е залегнало дълбоко в народната памет и се е превърнало в условен рефлекс. Сетете се, че видите ли аерофолио, тутакси изпитвате непреодолимо желание да започнете да пукате балончетата. Преди месеци служител на „Еконт“ беше даден на прокуратурата от работодателите си, защото успял да изпука 14 километра аерофолио, превръщайки го в напълно  неизползваемо. Адвокатите му не се сетили да се позоват на факта, че това е условен рефлекс и човекът бил осъден на общественополезен труд и порицание.

Момите в Елинпелинско пък на сутринта на 14 февруари носят венци от вечнозелени растения – назъбенолистна фотиния, туя или остролистен джел и ги хвърлят в реката. Ако видят лицето на любимия си във водата, това означава, че в нощта срещу 14-и той се е удавил. Ако не го видят, казват „дреме ми на туята” и отиват да си гледат къщната работа. Това с къщната работа е трудно обаче,  защото – традиционно, както на всички големи народни празници – и на 14 февруари на жените е забранено да метат, готвят, перат, тъкат, предат, шият  и – изобщо – да правят каквото и да е било. Абе, ден като всеки друг. Особено им е било забранено да пипат ножици! Това е свързано както с кастрационния комплекс на мъжките рожби, така и с поверието, че ножиците символизират вълка и ако ги използваш на Трифоновден, вълци  ще нападнат кошарата. Представете си, останали без всякаква работа,  как са поминували девойките в онези дни, когато е нямало Инстаграм и единственото изображение, което са можели да покажат на приятелки, е наивистична рисунка „овчар и пастирка”, изографисана на таблата на кревата!

В Северна България, вечерта на 13-и срещу 14-и, момците палят огньове и ги прескачат. В село Мечка един пиян сиромах прескочил огъня без гащи и така била открита лазерната епилация. Пак е свързана със Свети Валентин и Трифон Зарезан, твърдят краеведите.  След като се наситят да прескачат огъня, мъжете изстрелват запалени стрели, като се стремят стрелите да паднат в двора на момата, която харесват. Този обичай довел до това столетия по-късно да имаме пожарникар за министър-председател.

Ритуалното зарязване на лозята също има дълбоки фройдистки корени. То е израз на ярък кастрационен комплекс, допълнително усилен от сюнетчийството по нашите земи от времето на османското владичество, по-известно сред по-необразованите като турско робство. Популярно е поверието, че Свети Трифон сам си отрязал носа  (оттам и Трифон Зарезан), докато подрязвал лозята, а носът е несъмнен фалически символ. Можете да се допитате и до Фройд, и до Гогол по темата. Преданието разказва за дългогодишен кмет на село Торбалъжите, който в селската баня на изпитателните погледи на съседите казвал: „Не съм обрязан, нахапан съм!”. Селяните много го уважавали, защото подозирали, че води буен таен сексуален живот в съседната Трявна, че и до Габрово прескачал, твърди се.

На Трифоновден най-заможният съселянин се избира за Цар на лозята. Останалите мъже, след като са зарязали по три пръчки от три главни, го окичват с лозови венци, качват го на една каруца и я теглят вместо коне. Спират пред всяка къща, царят благославя дома, а стопанката излиза и му дава да пие от ланското вино – на него и свитата му. Ясно е, че след десетата къща царят е пиян на талпа и щедро обещава на всички да спечелят много обществени поръчки през годината. И понеже това не се случва, на другата година избират друг цар. В това отношение много са ощетени малките села, където населението е така малобройно, че даже нямат селски идиот, и са принудени да се редуват.

В по-късни години ритуалността около Трифон Зарезан се смесва с привнесените католически традиции около Свети Валентин. По същия начин, както някои смесват вино с кока-кола, от което определено печели американската напитка. Поради липсата на хартия и ширещата се неграмотност едно време ергените не изпращали картички валентинки, а дялкали с чекийка любовни послания по корите на дърветата, по пътя, където момите минавали, за да си носят вода от извора. Посланията най-често били пиктограми или – при по-образованите – включвали първата буква от името на момичето и последваща трибуквена дума, означаваща петел на старобългарски. Любопитно е, че тази традиция се пренесла от името на любимата към свещените имена от националноосвободителния пантеон. Така се появили възгласите „Кур за Ботев”, „Кур за Левски” и други подобни.

Смесването на Свети Валентин и Трифон Зарезан, твърди се от специалисти, има по-дълбоки корени и датира още отпреди разделянето на християнската църква на католици и православни. Сиреч още отпреди събора от Толедо от 589-а, който променя Символ-Веруюто. Смесването е започнало още преди апостол Павел,  с вакханическите празници, когато се чествал богът на виното Дионисий най-вече чрез пиянство и разврат. И до ден днешен по българските земи идеята за честване на каквото и да било, и изобщо за празнуване, се свързва най-вече с мечтите за пиянство и разврат. И за голо хоро, което също има своето историческо обяснение. Трифон Зарезан е очевиден наследник на линията  Дионисий-Бакхус, докато при Свети Валентин е малко по-сложно. Папа Геласий Първи, който пръв обявява 14 февруари за празник на Свети Валентин, се опитвал да разкара  с това честване традиционните Луперкалии – много разюздани празници, при които шествия (хора) от маскирани голи жени бичували маскирани голи мъже, надявайки се на плодородие. Обичаят е запазен и до ден днешен във Великобритания, с тази разлика че маскираните голи жени бичуват маскирани голи лордове, надявайки се не на плодородие, а на 500 лири. И много често  им се сбъдва.

Голото хоро е венецът на традиционната българска сексуална мечтателност и народните мълви винаги го споменават с огромно уважение. По времето, когато Иван Славков – Батето управляваше БНТ, сред широките народни маси усърдно се носеше слухът, че на 14 февруари, след вечерните новини, на 11-ия етаж на „Сан Стефано” се организират бурни голи хора с участието на любимите телевизионни говорителки.

В днешно време хорото се завръща мощно в най-различни патриотични разновидности – от ледени води и жарава до протести срещу европейски транспортни разпоредби. И тук православието уверено води по точки на католицизма, както е било още от зората на смесването на двата празника. В крайна сметка Трифон първоначално си отрязал само носа, докато на Свети Валентин направо му отсекли главата.

Какво да направите, за да чествате естествено двата празника, без да ви обвинят в родоотстъпничество? Схемата е проста и същата както прийома, с който да смесите дарвинизъм и креационизъм: просто трябва да вярвате, че човекът наистина е произлязъл от маймуните, но от онези две маймуни, които Ной взел на кораба със себе си.  И така, на 14 февруари ставате рано и си измивате главата с газ, мас и оцет по стара традиция. Пукате мехурчета от аерофолио, ако ви се намират. Жените месят ритуален хляб или ритуално го купуват от „Слънце и луна” или други места, където се продава хляб, направен от стари врати от трабант. В същото време мъжете са купили червено бельо и пошла картичка с амурчета и херувимчета, на която пишат красиви четиристишия, завършващи с „твой роб до гроб”, „жълта дюла, зелен бор, чакам твоя отговор” и други оригинални мисли, които успеят да изровят в Гугъл. Подходящи са и цитати от Паулу Коелю, а за жителите на София и по-големите градове с мръсен въздух – онази мисъл, че животът се броял с миговете, дето спират дъха ни.  Жените също имат своята изненада – боксерки с тасманийски дявол, Патока Доналд или друг герой на „Картуун нетуърк”. По-сръчните използват не „Картуун нетуърк”, а пачуърк – сиреч пришиват сърчица върху най-обикновени слипове от  четири и читирийсет, но го правят с много любов.

По-заможните предварително са направили резервация в пошъл хотел, където  уикенд пакетът за Свети Валентин включва процедура с шоколад и вино. Много е любовно и често води до следния разговор на закуската на 15 февруари.

Тя: Това топче според теб шоколад ли е?

Той (опитва): Не… май е лайно!

Тя:  Ами… то и аз се чудех какво ще прави този шоколад  в гъза ми…

Закуската също е любовна и включва яйца с неприроден цвят, конфитюр и салам, при направата на който не е пострадало нито едно животно. Самата спа процедура с шоколад и вино е ободряваща. При производството на 138 млн. литра вино годишно точно на вас може да ви се падне такова вино, че да ви изтрие татуировката „Христо Ботев наплюва капитана на „Радецки” в окото”. Съпроводена е с романтика и свещи, но понякога – странно – шоколадът пламва от свещите и мирише на терпентин.

След размяната на подаръците от кинкалерията, както и на уверения във вечна любов – независимо дали сте вкъщи или на спа хотел, винаги следва секс. Като цяло светивалентинският секс е толкова естествен и спонтанен, колкото обработените от Филип Кутев хора и ръченици. Усещането за празник и Национална телевизия е доминиращо и е крайно време да се въведе обръщение на президента и на Свети Валентин. Изобщо редно е трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна, на този ден официално да си разменят завоалирани сексуални поздрави. Националните традиции все по-успешно смесват любовта и виното, както е било от памтивека, въпреки че днес виното е най-често македонско, а любовта плътно се приближава до определението на лорд Честъфийл – „удоволствието е мимолетно, позата – нелепа, а разходите – направо ужасни”. Но ние сме патриоти и тачим традицията си. Ако на Свети Валентин/ Трифон Зарезан  смените виното с текила, пак се получава, но текилата трябва да се пие патриотично – не с лимон и сол, а с лук и чубрица.  Ако успеете да придумате и партньора си за голо хоро, то вие сте изпълнили всички обязаности на националната традиция и спокойно можете да не ходите на 15 на работа, където и без това никой няма да работи, защото всички са си забравили паролата за компютъра.

От Любен Дилов-син

По отношение на празничния календар националното съзнание е като дете на русалка и кентавър, самото то болно от шизофрения. Страстта, с която се смесват национални и привнесени обичаи, е сравнима само със страстта, с която се смесват футболисти и плейметки петък вечер в „Мегами“! Смисълът се разхвърча като прокажен на въртележка и наистина няма никаква полза да се опитваме да го открием. Затова безпристрастно ще изредя някои по-редки  обичаи, свързани с датата 14 февруари.

В Шопско момчетата и ергените задължително на 14-и сутринта си връзват по един червен конец. Под двете глави – сиреч на врата и… сещате се къде. Това се прави против уроки. Мъжкият народ много се страхува някой да не погледне с лошо око мъжеството му. Той изобщо се страхува някой да гледа мъжеството му. Доказано е, че в България от древни времена живеят най-срамежливите ексхибиционисти, а в днешните модерни дни, когато ви пращат голи снимки по Вайбър, те обикновено са копнати от специализираните сайтове и не са техни. Това е от срамежливост, не от друго!

Специално е отношението към главата. То е свързано с факта, че и Свети Трифон от Комсада и Свети Валентин са загубили главите си заради християнската вяра. Вечерта преди празника всички мъже си измиват главата с гореща вода и я намазват с газ, мас и оцет срещу въшки и гниди. Възрастните жени пощят главите на мъжете в семейството и пукат въшките със силен и уютен пукот. Колкото по-силно пукат въшките, толкова по-добра ще е годината и изобилна реколтата. Оттогава е и непреодолимото желание за пукане с пръсти на разни неща – например  аерофолио с балончета, в което се увиват чупливи предмети. Това действие е залегнало дълбоко в народната памет и се е превърнало в условен рефлекс. Сетете се, че видите ли аерофолио, тутакси изпитвате непреодолимо желание да започнете да пукате балончетата. Преди месеци служител на „Еконт“ беше даден на прокуратурата от работодателите си, защото успял да изпука 14 километра аерофолио, превръщайки го в напълно  неизползваемо. Адвокатите му не се сетили да се позоват на факта, че това е условен рефлекс и човекът бил осъден на общественополезен труд и порицание.

Момите в Елинпелинско пък на сутринта на 14 февруари носят венци от вечнозелени растения – назъбенолистна фотиния, туя или остролистен джел и ги хвърлят в реката. Ако видят лицето на любимия си във водата, това означава, че в нощта срещу 14-и той се е удавил. Ако не го видят, казват „дреме ми на туята” и отиват да си гледат къщната работа. Това с къщната работа е трудно обаче,  защото – традиционно, както на всички големи народни празници – и на 14 февруари на жените е забранено да метат, готвят, перат, тъкат, предат, шият  и – изобщо – да правят каквото и да е било. Абе, ден като всеки друг. Особено им е било забранено да пипат ножици! Това е свързано както с кастрационния комплекс на мъжките рожби, така и с поверието, че ножиците символизират вълка и ако ги използваш на Трифоновден, вълци  ще нападнат кошарата. Представете си, останали без всякаква работа,  как са поминували девойките в онези дни, когато е нямало Инстаграм и единственото изображение, което са можели да покажат на приятелки, е наивистична рисунка „овчар и пастирка”, изографисана на таблата на кревата!

В Северна България, вечерта на 13-и срещу 14-и, момците палят огньове и ги прескачат. В село Мечка един пиян сиромах прескочил огъня без гащи и така била открита лазерната епилация. Пак е свързана със Свети Валентин и Трифон Зарезан, твърдят краеведите.  След като се наситят да прескачат огъня, мъжете изстрелват запалени стрели, като се стремят стрелите да паднат в двора на момата, която харесват. Този обичай довел до това столетия по-късно да имаме пожарникар за министър-председател.

Ритуалното зарязване на лозята също има дълбоки фройдистки корени. То е израз на ярък кастрационен комплекс, допълнително усилен от сюнетчийството по нашите земи от времето на османското владичество, по-известно сред по-необразованите като турско робство. Популярно е поверието, че Свети Трифон сам си отрязал носа  (оттам и Трифон Зарезан), докато подрязвал лозята, а носът е несъмнен фалически символ. Можете да се допитате и до Фройд, и до Гогол по темата. Преданието разказва за дългогодишен кмет на село Торбалъжите, който в селската баня на изпитателните погледи на съседите казвал: „Не съм обрязан, нахапан съм!”. Селяните много го уважавали, защото подозирали, че води буен таен сексуален живот в съседната Трявна, че и до Габрово прескачал, твърди се.

На Трифоновден най-заможният съселянин се избира за Цар на лозята. Останалите мъже, след като са зарязали по три пръчки от три главни, го окичват с лозови венци, качват го на една каруца и я теглят вместо коне. Спират пред всяка къща, царят благославя дома, а стопанката излиза и му дава да пие от ланското вино – на него и свитата му. Ясно е, че след десетата къща царят е пиян на талпа и щедро обещава на всички да спечелят много обществени поръчки през годината. И понеже това не се случва, на другата година избират друг цар. В това отношение много са ощетени малките села, където населението е така малобройно, че даже нямат селски идиот, и са принудени да се редуват.

В по-късни години ритуалността около Трифон Зарезан се смесва с привнесените католически традиции около Свети Валентин. По същия начин, както някои смесват вино с кока-кола, от което определено печели американската напитка. Поради липсата на хартия и ширещата се неграмотност едно време ергените не изпращали картички валентинки, а дялкали с чекийка любовни послания по корите на дърветата, по пътя, където момите минавали, за да си носят вода от извора. Посланията най-често били пиктограми или – при по-образованите – включвали първата буква от името на момичето и последваща трибуквена дума, означаваща петел на старобългарски. Любопитно е, че тази традиция се пренесла от името на любимата към свещените имена от националноосвободителния пантеон. Така се появили възгласите „Кур за Ботев”, „Кур за Левски” и други подобни.

Смесването на Свети Валентин и Трифон Зарезан, твърди се от специалисти, има по-дълбоки корени и датира още отпреди разделянето на християнската църква на католици и православни. Сиреч още отпреди събора от Толедо от 589-а, който променя Символ-Веруюто. Смесването е започнало още преди апостол Павел,  с вакханическите празници, когато се чествал богът на виното Дионисий най-вече чрез пиянство и разврат. И до ден днешен по българските земи идеята за честване на каквото и да било, и изобщо за празнуване, се свързва най-вече с мечтите за пиянство и разврат. И за голо хоро, което също има своето историческо обяснение. Трифон Зарезан е очевиден наследник на линията  Дионисий-Бакхус, докато при Свети Валентин е малко по-сложно. Папа Геласий Първи, който пръв обявява 14 февруари за празник на Свети Валентин, се опитвал да разкара  с това честване традиционните Луперкалии – много разюздани празници, при които шествия (хора) от маскирани голи жени бичували маскирани голи мъже, надявайки се на плодородие. Обичаят е запазен и до ден днешен във Великобритания, с тази разлика че маскираните голи жени бичуват маскирани голи лордове, надявайки се не на плодородие, а на 500 лири. И много често  им се сбъдва.

Голото хоро е венецът на традиционната българска сексуална мечтателност и народните мълви винаги го споменават с огромно уважение. По времето, когато Иван Славков – Батето управляваше БНТ, сред широките народни маси усърдно се носеше слухът, че на 14 февруари, след вечерните новини, на 11-ия етаж на „Сан Стефано” се организират бурни голи хора с участието на любимите телевизионни говорителки.

В днешно време хорото се завръща мощно в най-различни патриотични разновидности – от ледени води и жарава до протести срещу европейски транспортни разпоредби. И тук православието уверено води по точки на католицизма, както е било още от зората на смесването на двата празника. В крайна сметка Трифон първоначално си отрязал само носа, докато на Свети Валентин направо му отсекли главата.

Какво да направите, за да чествате естествено двата празника, без да ви обвинят в родоотстъпничество? Схемата е проста и същата както прийома, с който да смесите дарвинизъм и креационизъм: просто трябва да вярвате, че човекът наистина е произлязъл от маймуните, но от онези две маймуни, които Ной взел на кораба със себе си.  И така, на 14 февруари ставате рано и си измивате главата с газ, мас и оцет по стара традиция. Пукате мехурчета от аерофолио, ако ви се намират. Жените месят ритуален хляб или ритуално го купуват от „Слънце и луна” или други места, където се продава хляб, направен от стари врати от трабант. В същото време мъжете са купили червено бельо и пошла картичка с амурчета и херувимчета, на която пишат красиви четиристишия, завършващи с „твой роб до гроб”, „жълта дюла, зелен бор, чакам твоя отговор” и други оригинални мисли, които успеят да изровят в Гугъл. Подходящи са и цитати от Паулу Коелю, а за жителите на София и по-големите градове с мръсен въздух – онази мисъл, че животът се броял с миговете, дето спират дъха ни.  Жените също имат своята изненада – боксерки с тасманийски дявол, Патока Доналд или друг герой на „Картуун нетуърк”. По-сръчните използват не „Картуун нетуърк”, а пачуърк – сиреч пришиват сърчица върху най-обикновени слипове от  четири и читирийсет, но го правят с много любов.

По-заможните предварително са направили резервация в пошъл хотел, където  уикенд пакетът за Свети Валентин включва процедура с шоколад и вино. Много е любовно и често води до следния разговор на закуската на 15 февруари.

Тя: Това топче според теб шоколад ли е?

Той (опитва): Не… май е лайно!

Тя:  Ами… то и аз се чудех какво ще прави този шоколад  в гъза ми…

Закуската също е любовна и включва яйца с неприроден цвят, конфитюр и салам, при направата на който не е пострадало нито едно животно. Самата спа процедура с шоколад и вино е ободряваща. При производството на 138 млн. литра вино годишно точно на вас може да ви се падне такова вино, че да ви изтрие татуировката „Христо Ботев наплюва капитана на „Радецки” в окото”. Съпроводена е с романтика и свещи, но понякога – странно – шоколадът пламва от свещите и мирише на терпентин.

След размяната на подаръците от кинкалерията, както и на уверения във вечна любов – независимо дали сте вкъщи или на спа хотел, винаги следва секс. Като цяло светивалентинският секс е толкова естествен и спонтанен, колкото обработените от Филип Кутев хора и ръченици. Усещането за празник и Национална телевизия е доминиращо и е крайно време да се въведе обръщение на президента и на Свети Валентин. Изобщо редно е трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна, на този ден официално да си разменят завоалирани сексуални поздрави. Националните традиции все по-успешно смесват любовта и виното, както е било от памтивека, въпреки че днес виното е най-често македонско, а любовта плътно се приближава до определението на лорд Честъфийл – „удоволствието е мимолетно, позата – нелепа, а разходите – направо ужасни”. Но ние сме патриоти и тачим традицията си. Ако на Свети Валентин/ Трифон Зарезан  смените виното с текила, пак се получава, но текилата трябва да се пие патриотично – не с лимон и сол, а с лук и чубрица.  Ако успеете да придумате и партньора си за голо хоро, то вие сте изпълнили всички обязаности на националната традиция и спокойно можете да не ходите на 15 на работа, където и без това никой няма да работи, защото всички са си забравили паролата за компютъра.