Фестивал „ЕТЮДИ И ПРИЯТЕЛИ“, второ издание 2017

0
74

 

Фондация „Етюд“

представя

фестивал „ЕТЮДИ И ПРИЯТЕЛИ“,

второ издание 2017

17 юни (събота) – 1 юли (събота) 2017 г

ИЗЛОЖБА фотографии на Ани Колиер, откриване на фестивала

17 юни (събота) 17:00, галерия Етюд

Ани Колиер живее и работи в САЩ от 1990 г. Завършва Балетното училище в София. Танцува с Държавен музикален театър и балет „Арабеск“ и е позната на българската публика от завръщанията й в родината, където представя спектакли в НДК, Национална Софийска опера и театър „София“.

Ани Колиер е хореограф, танцьор, продуцент и основател на фондация ЕТЮД. В последните десет години тя се занимава с видео, фотография и дигитални колажи. Участва в изложби в САЩ и България и е гост фотограф за трупи като Марк Морис Данс Къмпани, Гелси Къркланд Академия и Дейвид Дорфман Данс Къмпани.

 

„БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО“ P.S. (премиера)

19 юни (понеделник) 19:30, галерия Етюд

 

от Майя Праматарова, сценична версия за фестивал «Етюд и приятели»

Участват: Лидия Стефанова и Мариана Крумова

Звукова картина: Невена Праматарова

С благодарност към Людмил Ангелов

С благодарност към Чайка Петрушева

Сценична среда: Боян Бахрин и Венцислава Стоянова

P.S. към спектакъла на Венцислав Асенов

Плакат: Антонио Стоянов

Текстът е вдъхновен от биографията на знаменитaта американскa поeтесa Eмили Дикинсън, която не е добре позната на редовия читател. А и американците като пишат за нея все се въртят в кръга – живяла е като затворница в дома си, почти нищо не е публикувала приживе, завещала е да й изгорят кореспонденцията и стиховете, но за радост, не всяка воля на покойния се изпълнява докрай… Защо Eмили живее между четирите стени на стаята си, какви чувства не й дават покой, кому са посветени стиховете й – на смъртта или на любовта? Тези въпроси си задава авторът на пиесата Майя Праматарова и отговаря по неочакван начин, различен от традиционните тълкувания за характера на поетесата, свързани с пуританското й религиозно възпитание, в пресечка с трагизма и космизма на възприятието й за света.

(Галина Смирнова)

ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс (НДК)

 

CONCEALED PARTY (премиера за България)

20 юни (вторник) 19:30, ДНКпространство за съвременен танц и пърформанс

Спектакълът Concealed Party е част от Международната програма „Mигриращото тяло“ на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс

 

Продукция на Sahajo Production Group, Стокхолм, Швеция

Концепция и режисура: Тана Манева

Композитор и Live Electronic: Рикард Боргард  |  Сценография и костюми: Юлиян Табаков

Светлинен дизайн: Андерш Шорти Ларсон  | Видео анимация: Лена Рами

Изпълнение: Тана Манева с гост Зураб Ртвелиашвили

 

„Зад всичко, което виждаме, се крие нещо друго. Винаги имаме стремежа да виждаме скритото отвъд видимото.” Рене Магрит

Concealed Party се гмурка в подсъзнанието, процес, който започва от нулата – интуитивен, абстрактен и нерационален. От хаоса се ражда редът. Concealed Party отваря врата между два свята – реалния физически и вътрешния неразгадаемо приказен  свят. Интерпретацията на японския танц Буто, която Тана Манева прави, е впечатляваща. Всичко може да се случи; светлата и тъмната страна на човека приемат форма непосредствено пред нас. Тана изследва личността в маскарада на нарцисизма, като разкрива пукнатините, които често остават невидими за останалия свят. Страховете, несигурността и несъвършенствата на съвременната жена – борба, която всички разпознаваме.

Тана Манева завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, София, България. Тя учи Буто в Subbody Butoh School в Дхарамсала при японския учител Rizome Lee. Преди заминаването си за Стокхолм, Швеция през 2001, Тана работи в различни български театри. Тя е един от основателите на артистичната група „Театър за нови форми” (София), с която пътува из цяла Европа. Тана Манева развива свой собствен сценичен език, смесица между Буто, пърформанс и театър. Една от големите теми, с които се занимава, е човешкото его и личност противопоставени на вътрешния свят на сенките. Заедно с композитора Рикард Боргард тя работи по ралични проекти в Театър Гильотин, Швеция, както и на много други места по света. През 2013 г. основава в Стокхолм собствената си арт платформа Сахайо Продъкшън Група.

 

ВИСОКО ТАМ ГОРЕ

22 юни (четвъртък) 19:30, ДНКпространство за съвременен танц и пърформанс

театрално представление по текстове на Анна Ахматова по повод 50 години от смъртта й.

Идея: Крум Янков и Кателина Кънчева

Режисура: Крум Янков  |  Визуална среда: Момчил Алексиев

Участват: Кателина Кънчева, Силвия Станоева, Галина Борисова

Музика: Артур Лурие – Concerto Spirituale

Костюми: Vintage.bg  |  Плакат: Лада Янкова  |  Пр: Преслава Преславова

 

„Ние, които сме застанали на тънкия връх на настоящето и гледаме в миналото,

наречено сребърния век – революцията – терорът – голямата война – милиони жертви – разбираме това като налудничава фантазия, всичко отдалечено по време или на разстояние от нас е нереално насред нашия охолен живот.

Попитали Анна Ахматова може ли да опише това и тя отговорила: Мога!

Можем ли днес да разберем една биография започнала с карети, екипажи и шумоленето на роклите в града на Достоевски и завършила в Ленинград? Ние ви каним не на история от миналото – то не ни принадлежи, каним ви да станете част от една история за нас самите. Поезията е образ на света какъвто е бил – е – и ще бъде“. (Крум Янков)

Представлението се реализира с подкрепата на Национален фонд “Култура” и РКИЦ (Премиера: 10 и 14  декември 2016)  

 

ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ ЛЮЛЯЦИ УМИРАТ (премиера)

26, 27 юни (понеделник, вторник) 19:30, ДНКпространство за съвременен танц и пърформанс

 

Идея, реализация и изпълнение: Галина Борисова

Драматургичен консултант: Боян Манчев

Музикален консултант: Румен Бальозов

Сценография, костюм и осветление: Ралица Тонева

Репетитор: Елисавета Маринова

 

„Идеите са наследници на тъгата, когато тъгата се превърне в идея, тя вече няма силата да наранява сърцето“.

„Понякога в следобедното небе се рее една бяла луна, подобно на малко облаче, бледа, без блясък, сякаш актриса, която не е наред в това действие, но излиза на сцената, за да погледа колегите си, както е по домашно облекло, криейки се в дъното на сцената, за да не бие на очи“. (Марсел Пруст)

„Бих могла да ви кажа какво съм изследвала, ако не бях чела Марсел Пруст и не бях oбсебена от музиката на Рихард Вагнер и Ленард Коен. Сега се чувствам толкова несигурно танцуваща, че несигурността ми принадлежи към един друг свят. Бих могла да ви обясня какво съм изследвала, ако знаех. Но тъй като всичките ми предположения могат да бъдат оспорвани, няма да ви напрягам с обяснения.

Бих искала да говоря за любовта, ако знаех и бих могла да я опиша. Бих искала да зная повече за смъртта, която често ни тормози поради несигурността си да се случи в идеалния за нас вариант. Няма да мога да ви кажа и какво е за мен тъгата, тъй като съм я изоставила дотам, че да не ми се мярка повече пред очите, и не допускам за дълго да се завръща. Бих могла да кажа и какво е за мен изкуството, въпреки че не е скромно да изказвам преценката си за което и да е произведение“. (Галина Борисова)

 Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и фондация Етюд. Специални благодарности на Елисавета Маринова и галерия Етюд.

 

THE VICTORY DAY

29 юни (четвъртък) 19:30, ДНКпространство за съвременен танц и пърформанс

продукция на Tanztage / SOPHIENSÆLE и HZT Berlin

С подкрепата на Гьоте-институт България

Идея и реализация: Вили Прагер в сътрудничество с Ива Свещарова

Изпълнение: Ива Свещарова и Вили Прагер с участието на Галина Борисова

Музика: Емилиян Гацов-Елби

Драматургичен консултант: Ангелина Георгиева

THE VICTORY DAY (или „ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА“ по песента на руския естраден певец Лев Лещенко от 70-те години) изследва образа на „революцията“ като сценично събитие. То вкарва в зрелищна игра знаци на политически и обществени революции от изминалия век до днес, преоткривайки тяхната театралност през добре познати трикове и средства на театралния апарат. Така революцията се оказва автоматизирана машина, задвижвана от състояния на ентусиазъм и разочарование. Опитвайки се да ги предаде и на публиката, представлението манипулира нейните възприятия и роля, провокирайки я да бъде „за“ или „срещу“ случващото се на сцената. Възможни ли са все още революции днес, когато тяхната театралност изглежда е станала водеща и ги превръща в „спектакъл“?

Представлението е носител на наградата на публиката Jardin d’Europe  от Международния фестивал за съвременен танц  ImPulstanz-Vienna.

 УЪРКШОП НА ЦВЕТА КАСАБОВА

30 юни (петък) 16:00 – 18:00 ч., ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс

 За записвания: dnk@ndk.bg

Цвета Касабова е хореограф, дизайнер на костюми и визуален артист, работещ в жанра на инсталацията, от български произход, която живее и работи в САЩ. През 2012 г. е посочена от Dance Magazine за една от „25 to watch”. През годините тя е била гимнастичка, физик и метеоролог. Има три магистърски степени и преподава в Мичиганския университет. Като изпълнителка е работила с много бележити хореографи. Работата й е представяна в Америка и Европа, а в качеството си на хореограф и изпълнител е печелила множество награди. Цвета вярва, че танцът е визуална форма на изкуството, като фокусът на нейния интерес е работата с пространството – и като хореограф, и като дизайнер. Последните проекти на Цвета Касабова са свързани с наскоро придобитото артистично пространство в Детройт ANDY, което предлага безкрайни възможности за творчески процес и колаборативна работа, основно с  приятелите й от Shua Group.

 

01 юли (събота) 19:30, ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс

TO SCALE |  BE WELL (премиера за България)

TO SCALE е структурна импровизация на Цвета Касабова в сътрудничество с Химо Валнер (Австрия).

 BE WELL

Хореография: Цвета Касабова

Изпълнение: Цвета Касабова (САЩ/България) и Химо Валнер (Австрия)

Музика: Арво Пярт

 

НЕВЪЗМОЖНОСТ В НАЙ-ЧИСТ ВИД | ФРАГМЕНТИ В ДВИЖЕНИЕ

 

представление на Театър АТОМ

Хореограф: Стефания Георгиева

Танц: Калина Георгиева, Стефания Георгиева

Музика: Константин Кучев

Контрабас: Добромир Кисьов

Фотограф: Александър Петличков

 

Без кофраж! Къде съм? Кога съм? В кого съм? Защо съм? Си. Бъди. Ти си… Бди! Не спи. Умри. Позирай. Изплюй! Ругай! Прозирай! Отключи! Породи!! Създай себе си – годен за поглъщане… Потребен.

 

„Невъзможност в най-чист вид | Фрагменти в движение“ е работа, която изследва невъзможността като форма на надежда, копнеж, желание и същевременно като слабост, уязвимост, деструктивност, безсилие, неосъществимост. Фрагментите съществуват в безвремие, в непрекъснато усещане за дежа вю. Телата на танцьорите се свързват в конструкции, търсят идентичност, изграждат перспективи и рисуват пространството.

 

Фестивалът „Етюди и приятели“ 2017 е инициатива на фондация Етюд и се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в партньорство с галерия Етюд и ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс.

Спектакълът “Concealed Party” е част от програма „Mигриращото тяло“ на ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс, финансирана от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2017 г.

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.