Eдна история от Сенегал

0
196
Georgi Milkov

25 май 2018

Днес е Денят на Африка, затова ще разкажа една история от Сенегал, където бях миналия месец… Кацам аз на новото летище на Дакар, което е на около 50 км от града и както често ми се случва, човекът с табелата, на която трябва да пише моето име, го няма никакъв. Естествено, виждайки ме, глутница местни таксиджии веднага се втурват, защото от такива като мен се правят по 50-ина евро на курс, а може и повече. Аз им обяснявам, че ще хвана автобус, но те ме убеждават, че автобус няма (долна лъжа, разбира се) и така минава известно време. Накрая повечето се уморяват и отиват да търсят други балъци, докато най-досадният от тази банда ме увещава, че ще ме закара само за 30 евро.

И това е “вери-биг-дискаунт-онли-фор-ю-май-френд”. Викам му, ще ходя пеша до Дакар, но аз на тебе 30 евро няма да ти дам. Той се подхилква, че градът е на 50 километра и бая ще се забавя докато стигна. Аз не бързам, казвам му най-лежерно, даже ще спра в първото село да пия едно кафе Туба. Кафе Туба?!? Този така се облещи, че видях на живо Нено Сенегалеца на Чудомир – голямата му уста се беше разчекнала чак до ушите, а здравите му зъби се белееха на слънцето, сякаш беше лапнал буца сирене…

Знаеш за кафе туба? Явно не си за първи път в Сенегал? Да не си мурид? Мурид ли си наистина?

Въпросите му нямаха край. Почти мурид съм, отвърнах и докато се усетя той ме хвана за ръка и ме поведе: Ела, братко, знам къде има кафе Туба. Върнахме се в лъскавата зала на летището и спряхме пред ново барче, където предлагаха еспресо, капучино, лате и всички познати девиации на глобалната кафекултура. Той каза нещо на уолоф – един от местните езици, от което разбрах само мурид и туба. Но може да е казал и тубаб – думата за бял човек, която използват из Западна Африка. Жената бръкна някъде под тезгяха, извади един термос и напълни две картонени чашки с черна филтрирана течност. Много е люто, сложи повече захар, подкани ме той. Сръбнах малко, хм, бая лютивичко, вярно. Беше първото кафе туба в живота ми, макар да давах вид на отгледан с тази напитка. Моят нов познайник настоя да плати и дори предложи да ме закара до града без пари. Това кафе прави чудеса, помислих си. Подобна оферта за бял човек насред Африка би трябвало да звучи като предупреждение с големи червени букви: ВНИМАВАЙ, ТОВА Е КАПАН! Малко преди да тръгнем в колата се вмъкна още един местен човек, познат на шофьора. У мен обаче имаше нула безпокойство. Не знам дали кафето не ми подейства така успокояващо. Когато в противоречие с всички указателни табели свърнахме от асфалтирания път и поехме по някакви прашни междуселски друмища, всеки на мое място би си помислил, че го отвличат. Но параноята на Западния свят, в която непрекъснато живеем се бе изпарила още с изгрева на слънцето между короните на баобабите край пътя и онзи горчив послевкус, който имах след първото Туба кафе.

Влязохме в някакво голямо село и подминавайки гниещия в крайпътната канавка изтърбушен магарешки труп, спряхме до мърлява барака. Тук искаше да дойдеш да пиеш кафе Туба, нали? Жизнерадостният тембър на моя спътник леко ме изненада, защото пазарейки се преди това на летището, явно не е разбрал, че се бях пошегувал. Без да знам, оказа се, че на това място му се носи славата сред любителите на кафето Туба. Пихме по едно на крак и наистина ароматът му бе неповторим. Много по-плътен и силен от този в термоса на летището, направо експлозия от силни подправки върху небцето и езика. Почти примляснах от удоволствие и ако не знаех, че зад гърба ми има умряло магаре в компанията на рояк зеленикави мухи, щях да помисля, че съм в Рая. Продължихме по пътя си и дори забрахме една госпожа с голям тюрбан, която също отиваше към Дакар. Бях любопитен дали към края на пътуването няма да има още някаква изненада, този път неприятна. Но не. Човекът си ме откара на 50 км, не поиска никакви пари и дори ме бе почерпил две кафета. Африка не спира да ме озадачава. Но тук обяснението за всичко се крие в споделянето на свещената напитка.

Едно кафе Туба струва 50 централноафрикански франка или по-точно 15 стотинки. Може да се намери почти навсякъде по улиците на Сенегал. Но това не е просто кафе. То има статута на религиозен еликсир за суфисткия орден на муридите.

Георги Милков
Xylopia aethiopica, гвинейски пипер, наричан от сенегалците джар

Това, което го отличава от обикновеното кафе е една много важна подправка, на която местните викат джар. Гвинейски пипер – Xylopia aethiopica – расте в Габон, Гвинея и Кот д’Ивоар. Това нещо се използва и в народната медицина, с него племената мандинка лекуват знайни и незнайни болести. Сушените плодове на това растение, които са по-скъпи от самото кафе, се мелят заедно със зърната на кафе арабика и се варят, като се допуска да бъде прибавен и малко карамфил на прах. Не знам как точно действа, но определено оставя запомнящ се ароматен отпечатък върху мозъка и душата.

Георги Милков
шейх Амаду Бамба

Тази “субстанция нигра” е изнамерена и въведена в употреба през 1902 г. от шейх Амаду Бамба – духовният водач и основоположник на ордена на муридите – “желаещите”. Разпространена е из цял Сенегал чрез дервишите – последователи на шейха. Това станало след неговото завръщане от заточение в Габон, където бил натирен от френските колониални власти, опитващи да се отърват от въздействащата сила на аскета-мистик, но това е друга дълга история. Всъщност именно в Габон по време на своите духовни бдения, шейхът открил очарователната сила на Xylopia aethiopica и я направил неделима част от своите търсения на “мистичния път”. Амаду Бамба починал през 1927 г., като ликът му е запазен само на една фотография от началото на ХХ век. Духовното му наследство обаче е огромно и днес муридите са една от най-добре организираните и всеотдайни задруги не само в Западна Африка, но и във Франция.

Георги Милков

 

В Сенегал кафе Туба се сервира по време на всички сакрални церемонии на ордена и когато цялото братство се събира на така наречения Велик Магал в сенегалския град Туба, където е погребан шейх Амаду Бамба. Затова се смята за нещо специално, въпреки че се намира под път и над път. Чудесата на шейха и неговата невероятна напитка наистина се случват. Особен след като само споменаването на магическата дума “туба” може да спести на бял мъж в Африка 50 евро за такси.

 

Текс и снимки Георги Милков

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.