Дядо Добри свети в сянката

- реклама -spot_img

Улисан в телефонни разговори, така и не разбирам кога спирам тойотата пред Александър Невски. Рутината ми за загасени фарове, ръчна спирачка, влючена първа скорост и прибран панел на CD-то се оказва рутинна. Само дето забравям да сваля колана, та се налага да се връщам две крачки до седалката.
Говоря си сам, сам се хиля, ръкомахам като мим за учудване на богупристойните бабички, които се кръстят след мен, мърморейки под носовете си “Боже, помози”, без да са чували за bluetooth handsfree слушалки.
Те ме подминават, кръстейки се, аз ръкомахам, обяснявайки на поредния клиент таблицата за умножение. Идилия.
Заставам пред входа на църквата в очакване на друг клиент. Странно е, когато човек си купи автомобил с турбо агрегат. Затова и жестикулациите ми бяха такива. Как да обясниш на човек спортна генерация по телефона?
Приключвам разговора, усмихвам се на себе си и запалвам цигара. Подранил съм.

Оглеждам се и го виждам.

Бялата му коса почти прикрива бялата му брада, очите ми се разхождат по шаените панталони и по навущата.
Прегърбена фигура, ненатрапчива, смирена, със сбръчкана от годините ръка, която държи полиестиролна чашка за кафе и ме гледа с неговите очи.
Замръзвам. Цигарата догаря в пръстите ми, огънчето ме докосва, опарва ме. А аз усещам само погледът му.
Загасям фаса в близкия пепелник, протягам ръка и пъхвам в чашката една банкнота. Той кима, вдига глава и ми задава въпрос, от който кожата ми настръхва.
– Нали знаеш, че Той те обича?
Кимам, с усилие отмествам очите си от него, с усилие преглъщам.
Правя две крачки и очите ми ме предават. Не знам дали е от залязващото слънце, от сълзите ми или от нещо друго, но Дядо Добри свети в сянката.

Видях го.

Автор Деян Желязков

- реклама -spot_img
Previous articleВярвам
Next articleСъбуждане…