Другарката Росарио и дървото на живота

0
106

Понякога дори само безцелното шляене по улиците обогатява. Така се случи в Манагуа, където булевардите са обрасли с едни странни инсталации във формата на разноцветни дървета. Много са и са пръснати навсякъде из никарагуанската столица. Вечер светят, но не са част от уличното осветление.

Нямат никакво разумно приложение, а са особено внушителни. Изглеждат като част от някакъв мащабен проект, за който са похарчени ужасно много пари, но чийто смисъл убягва на непросветения пътник.

Попитах един таксиметров шофьор каква е тази работа. Това е дървото на живота, бе лаконичният му но не особено изчерпателен отговор. Какво означава за вас това дърво и защо е навсякъде, продължих да досаднича аз. Човекът смутолеви нещо за Уго Чавес, но не ми се стори компетентно обяснение, освен че на площада, кръстен на покойния венецуелски президент, се забелязваха 3-4 подобни дървета в повече.

Но не беше това отговорът, защото по булевард “Боливар” например имаше далеч по-голяма концентрация, а на мястото, където правят манифестциите за победата на Сандинистката революция грееше цяла гора от “дървета на живота”. В същото време този мистичен символ ми изглеждаше някак познато. Така и не можах да се сетя за никакво читаво обяснение, което още повече подлюти любопитството ми. Питах кого ли не, докато не получих най-задоволителния, но и най-обезкуражаващ отговор. “Дърветата” нямат никакво практическо предназначение, но какъв е смисъла на това творение знае само един човек в Никарагуа – този, който го е поръчал. La Compañera Rosario – Другарката Росарио.

Ставаше дума за жената на президента на републиката и лидер на Сандинисткото движение Даниел Ортега. Росарио Мурильо е не просто другарката в живота на другаря Даниел (от 1978 г.), първа дама на Никарагуа (1979-1990 и от 2007 до днес), но и вицепрезидент на страната (от началото на тази година) и единствен оторизиран говорител на правителството. Народът слуша ежедневните й проповеди по Четвърти канал, има я по плакати и билбордове из цялата страна, тя е всъщност истинската движеща сила в Никарагуа.

Дървото на живота се оказа стилизирана заемка от творчеството на любимия й символист Густав Климт – бащата на Виенския сецесион. Ами да, тупнах се по челото, знаех си, че отнякъде тази форма ми е позната. Но с това нещата не само не се изясниха, а и като че ли се заплетоха още повече. Какво общо може да има никарагуанския народ и сандинисткото му ръководство с австрийския модернизъм от началото на ХХ век? Отговорът е отново в ръцете на другарката Росарио, окичени обилно с многоцветни пръстени и гривни. Бивша хипарка, поетеса, революционер и пламенен борец срещу режима на Сомоса днес тя е изцяло подвласна на мистицизма и езотеричното четвърто измерение. Превърнала е улиците и площадите на Манагуа в своеобразни космодруми за телепортация към търсеното трансцеденталното състояние.

Георги Милков, Росарио

Дървото на живота е не само ключ към загадката, то е нещо като мост, по който от настоящето сновеш между миналото и бъдещето. Връзката между този свят и отвъдното – корените са в земята, клоните в небето… Като всеки посветен “властелин на седемте сетива” Росарио вярва, че собствените й желания могат да влияят на причинно-следствените връзки чрез магическо въздействие върху действителността. Спираловидните клонки в дървото на Климт подсказват и темата за постоянния цикъл и вечността. В този детайл някои критици на режима в Манагуа виждат не просто знак за повторяемост, а сигнал, че другарката Росарио е стартирала подготовката за унаследяване на властта. Вътре в семейството. Америките са дали не един такъв пример.

В Аржентина през 50-те Ева Перон не успява, но 20 години по-късно следващата жена на ген. Хуан Доминго Перон – Исабела става вицепрезидент, а след смъртта му се записва в историята като първата жена държавен глава на страната. В наше време Кристина Фернандес също е избрана за президент на Аржентина след съпруга си Нестор Киршнер. Сещам се и за цикличните макар и неуспешни опити на госпожа Клинтън, но това е друга тема.

Кандидатурата и избирането на Росарио Мурильо за вицепрецидент на Никарагуа в края на миналата година е само първата стъпка към нещо, което мнозина смятат, че знаят как ще завърши. Другарката Росарио говори пет езика, интересува се от йога практики, кабала, митология и окултизъм…

И ако преди 30 г. е диктувала само културната политика на страната, днес тя вече има главозамайваща власт, далеч отвъд конституционните й правомощия на вицепрезидент. Това донякъде обяснява факта, че в Манагуа има 750 такива “дървета”, а хората не знаят смисъла на това ексцентрично присъствие. “Дървото на живота” не е само улична инсталация. Както се оказа, в Никарагуа съвсем целенасочено този символ е все по-често копиран, щампован, прерисуван, среща се дори в официални държавни документи. Той е вместо петолъчка, свастика, пентаграм и кръст, защото е много повече. Или поне другарката Росарио вижда нещата така…

Ето какви неща се научават на улицата.

Още от Георги Милков https://artmedia-bg.com/chitalnia/georgi-milkov/

Георги Милков, Росарио

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.