Дарина Янева в Юзина

 

	Дарина Янева
Дарина Янева

 

На 4 април в галерия „Юзина” художникът Дарина Янева представи изложбата си „Копнежи”. Тя бе официално открита от Десислава Монева – арт директор на галерията и куратора – проф. д-р Аксиния Джурова. Пастелната живопис на авторката представлява своеобразен зов на изплъзващата ни се хармония по равновесието, което е съществувало, когато човекът е живял в разбирателство с природата.

 

Кураторът проф. Аксиния Джурова за изложбата:

„Картините – копнежи на Дарина Янева, приканвайки ни към пътуване във времето, всъщност се опитват за миг да спрат неговия галопиращ бяг, който свисти около нас, обрулвайки илюзиите ни и помитайки копнежите ни. Те излъчват стъписваща уравновесеност и завидно духовно спокойствие – бленуван копнеж и на всеки от нас, който художничката е превърнала във вдъхновение и омайваща живопис.

Спомняте ли си стихотворението на Димчо Дебелянов „Безплодний шумен ден замлъкна”.  А стихът:

 

На лунния блясък вълните

Заливат пустинния път –

Кат сенки печални върбите

Безмълвно край него стърчат.

(„Лунен блясък”)

 

Не е ли странно картините – копнежи на Дарина Янева след сто години да ни го напомнят? Не! Не е странно, а навременно! В изложбата, открита в Галерия „Юзина”, Дари ни приканва да пропътуваме с нея във времето, извън „безплодния шум” на ежедневието, в което дърветата танцуват слели своите корони с небето; девствените скали се прегръщат с гребена на вълните; светлината, проникнала през стволовете на дърветата докосва нежно плътната сянка на крайбрежните алеи, от което лилавите, зелени и жълти тонове, са замрели в нежност; огненият зной в мелнишките пейзажи е превърнал жълтите сипеи в златен порой сред ръждиво кафявите каньони.

            Каква по-добра живописна пластика на „златний ден”, „усмихнати вълни” и огнений зной” от Лунен блясък на Д. Дебелянов от тези картини Копнежи. Копнеж по какво? Може би по рестартирането на нашата сетивност. Тази, която ни връща към радостта от природата – тази, която не позволява да се скрием зад очния катаракт и държи очите ни отворени за пролетно зеления цвят на възкръсващата природа и за есенно жълтото и охрата, преди подготовката й за зимен сън, за студения изцъклено чист син цвят на изгрева и огнено червеният на залеза.”

- Advertisement -