Баща ми излезе прав…

- реклама -spot_img

Баща ми е мъдър човек, а аз, като негов син, бях контра, естествено. Та той казваше “Сине, висока жена за парад, ниска за креват.” И аз, нали съм му контра, си намерих достойно за парад гадже, точно колкото мен – 185 см. Краката ѝ започваха от кътниците, а дупето ѝ беше като две обърнати купички за шкембе чорба. Челото ѝ, умело прикрито под бретон, носеше белези от десетки рамки на врати, фасонги, дограми и фладер от сачак на тавански помещения.

Има си предимства да имаш такова гадже. Не се изгърбваш, докато я целуваш, винаги можеше да види и изтупа пърхота от раменете ти и да види, че не си си измил ушите. Сама сменяше крушките в хола, сама закачаше пердетата, сама стигаше до най-горния шкаф в кухнята и бършеше праха върху холната секция. Без да се напряга стигаше до камбанката на душа и умело я чистеше с клечка за зъби.

Не носеше токчета, затова и не се интересуваше особено от творенията на Джими Чу. Но май имаше един чифт, който прашлясваше в гардероба.
Един ден решихме да се премерим на рамката на вратата. Тя застана по чорапи, аз по нокти и изпънахме пукащи гръбнаци, свикнали с приведени стойки. За мой ужас тя се оказа с половин сантиметър по-висока, но аз съм широко скроен и не го приех лично. Оттогава тя ме наричаше “дребосъчето ми”, а аз нея – “моят таванен убиец на комари” и “мис паяжина в косата”.

Проблемите обаче малко по-малко се натрупваха. Спалнята ни беше тясна, та когато се опитвах да я завъртя, краката ѝ се заклещваха между стените, сваляха новите тапети и къртиха прясната мазилка от предния път. Когато беше по гръб непрекъснато хленчеше, че краката ѝ опират в тавана, а той е студен и настивала. Видях се принуден да закова горе два пантофа. Така се оказахме много ограничени от към пози, та стана малко скучно. Понякога ми носеше якетата, та нямаше с какво да ходя. Имах два чифта дънки, които редовно изчезваха.
Основният проблем дойде от кецовете ми. Започнаха да изчезват и те, а това вече беше непоносимо за мен.

След десетки скандали реших да си завъдя гъбички по краката, за да я откажа. Успях, оттогава всички мои кецове стояха в изолатора, тоест на балкона. За една бройка да ѝ отмъкна обувките с високи токчета, но с тях щях да изглеждам нелепо в сервиза.

Та в крайна сметка баща ми излезе прав, както винаги.

Бяхме се разделили от месец, когато разбрах, че ми липсват няколко чифта от любимите чорапи – ония, с патенцата и пчеличките.

Е, да е щастлива с тях.

Автор Деян Желязков

- реклама -spot_img