Актьорът и съучредител на Фондация „А`Аскеер“ Милен Миланов представя книгата си „Милен Миланов: Градината с кринове“

На 28 октомври актьорът, съучредител и дългогодишен председател на Фондация „Академия Аскеер“ Милен Миланов ще представи книгата си „Милен Миланов: Градината с кринове“ на Сцена-клуб „МаксиМ“ в Театър „Българска армия“. Съставители на изданието, реализирано от издателство „Изток-Запад“, са проф. д.ф.н. Георги Каприев и доц. д-р Юрий Дачев. Освен текстове на Милен Миланов книгата съдържа и текстове на проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. д.н. Пламен Дойнов, доц. д-р Георги Лозанов, д-р Митко Новков, Георги Господинов, Иван Теофилов, Асен Шопов, Диана Добрева, Илка Зафирова, Александър Секулов, Владимир Зарев, Федя Филкова и др.

Милен Миланов: „…това е нашата градина с кринове, които полагаме като пред олтар ведно с нашите страсти, любов, копнежи и нашата устременост…“

Юрий Дачев: „В книгите за хората на театъра често пъти театралността бива засилена: като в споделеното от „главния герой“, така и в отраженията в приятелските очи. Друго усещане остава тази книга. Талантливото сценично присъствие и емоционалните отгласи са неотделими от мисълта за българския театър – напрегнатата, загрижена, насочена в различни посоки… В това отношение книгата оглежда Милен Миланов „вярно с оригинала“ и в убедителна цялост. Доколкото, разбира се, това е възможно при един питащ и питащ се, немирясващ и изненадващ човек. Ценно е написаното, скъпо ми е непрочетеното у Милен. „

Литературен вестник, бр. 29, 9–15.09.2020

За нас обаче ти си по-специален човек, направен от живата глина на всички изкуства. Ти си актьорът, който чете и пише, знае и може. Актьорът, който събира хората около високи каузи. Актьорът, който прави неща, които светят отвътре.

Георги Господинов: „Такива широко скроени и отворени към света хора са рядкост не само по тукашните ширини. Никога не съм бил фамилиарно близък с него, не обичам този тип близост, но винаги знам, че някъде, обвит в струйка тютюнев дим и заобиколен от книги или от хора, на които развълнувано обяснява нещо, Милен вече има идеи за сто нови неща. И това прави света малко по-лесен за понасяне.

Едни от най-хубавите думи, които някога съм получавал, бяха от него някаква вечер след поетическо четене в „Сфумато“. Милене, сега ти ги връщам, те са точни за теб: Как успяваш всяко нещо, което направиш, да стане събитие?“

Георги Каприев: „Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет – при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. Действителното встъпване в нея е съзиданието – съзиждането на храма. „Другото е вятър“, настоява той.“

Събитието ще бъде реализирано при стриктно спазване на всички противоепидемични изисквания и съгласно последната заповед на Министъра на здравеопазването.

*****
Милен Атанасов Миланов
български актьор, меценат, съосновател и председател на Фондация „А`Аскеер“

род. 15.09.1950, гр. Варна

Завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1977) и Икономика, организация и управление на културата, УНСС (1992).

Изиграл е десетки роли в легендарни спектакли на режисьорите Любен Гройс, на когото е асистент-режисьор на постановката „Медея“ и с когото работи до преждевременната му кончина над ролята на Хамлет по уникалната му режисьоска текстова адаптация на едноименната Шекспировата драма; Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев – Михайловски, Диана Добрева и др.

Започва творческата си биография на сцената на „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив (1977-1979), където се е превъплъщавал в ролите на:
Поетът, Лекар, Анархист, Пожарникар и др. в „Дървеница“ от В. Маяковски, постановка Иван Добчев, 1977 г.
Братът в „Ти, който си в мен“ от Б. Жечкова, постановка Любен Гройс, 1977 г.
Учителят в „Разбойник“ от К. Чапек, постановка Иван Добчев,1978 г.
Антанас Шатас в „Прашинка в окото“ от С. Шалтянис, постановка Юлия Огнянова, 1978 г.
Еньо – Теофил Монаха в „Антихрист“ по Ем. Станев, постановка Иван Добчев, 1978 г.
Вестителят в „Медея“ от Еврипид, постановка Любен Гройс, 1979 г.
Дрезинкаджията в „Старецът и капката“ от К. Странджев, постановка Любен Гройс, 1979 г.
Чарли в „Упражнение за трима“ от Х. Крендлесбергер, постановка Любен Гройс, 1979 г.
Картоиграча в „Босилек за Драгинко“ от К. Илиев, постановка Любен Гройс, 1979 г.

От 1979 г. е в трупата на Театър „Българска армия“, на чиято сцена създава образите:
Капитанът в „Криминална песен“ от Ив. Радоев, постановка Асен Шопов, 1979 г.
Душанът в „От земята до небето“ от Н. Русев, постановка Крикор Азарян, 1979 г.
Съдията в „Щастливецът иде“ от Р. Божанов, постановка Асен Шопов, 1979 г.
Якоб VI Шотландски в „Мария Стюарт“ от Фр. Шилер, постановка Асен Шопов, 1980 г.
Коля във „Веранда в гората“ от И. Дворецки, постановка Иван Добчев, 1980 г.
Лейтенантът в „Избраник на съдбата“ от Б. Шоу, постановка Веселина Ганева, 1981 г.
Леоне в „Мадам Бовари“ по Г. Флобер, постановка Леонтина Ардити, 1981 г.
Хоров в „На гости у министъра“ от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1981 г.
Принц Астолфо в „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка, постановка Иван Добчев, 1982 г.
Марко в „Ревизорски уроци“ от Р. Михайлов, постановка Леон Даниел, 1983 г.
Янек в „Рецептата Макропулос“ от К. Чапек, постановка Леон Даниел, Зала 2 на НДК, първа театрална постановка на Националния дворец на културата, 1983 г.
Жоро в „Нощта на детелината“ от Л. Чолаков, постановка Иван Добчев, 1984 г.
Себастиян в „Дванайсета нощ“ от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1984 г.
Олег Доронин в „Години на странстване“ от Ал. Арбузов, постановка Леон Даниел, 1985 г.
Ягуар в „О, мое безценно съкровище“ по Р. Киплинг, постановка Маргарита Младенова, 1986 г.
Суркала в „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ от Б. Брехт, постановка Леон Даниел, 1986 г.
Ефим във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, постановка Красимир Спасов, 1987 г.
Съдебен заседател, Шофьорът, Гомес в „Диктатура на съвестта“ от М. Шатров, постановка Красимир Спасов, 1987 г.
Пастирът във „В очакване на Годо“ от С. Бекет, постановка Леон Даниел, 1988 г.
Дьорнер в „Лицева опора“ от Т. Дюркович, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1989 г.
Барманът в „Червено вино за сбогом“ от К. Илиев, постановка Леон Даниел, 1990 г.
Тишка в „Сватбата на Кречински“ от Ал. Сухово-Кобилин, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1990 г.
Кунгусу ал Була в „Лулу“ от Ф. Ведекинд, постановка Крикор Азарян, 1991 г.
Хирлингер в „Приказки от виенската гора“ от Й. фон Хорват, постановка Крикор Азарян, 1992 г.
Харамия в „Двубой“ от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1992 г.
Княз Фредерик в „Както ви харесва“ от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1993 г.
Калмон в „Красива птичка с цвят зелен“ от К. Гоци, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1995 г.
Петър в „Опит за летене“ от Й. Радичков, постановка Крикор Азарян, 1996 г.
Антоан Боно в „Глава на Медуза“ от Б. Виан, постановка Крикор Азарян, 1996 г.
Озрик в „Хамлет“ от У. Шекспир, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 1996 г.
Борачио в „Много шум за нищо“ от У. Шекспир, постановка Красимир Спасов, 1997 г.
Сотир в „Одисей пътува за Итака“ от К. Илиев, постановка Леон Даниел, 1997 г.
Саки в „И ни дай сенките“ от Л. Нурен, постановка Красимир Спасов, 1999 г.
Одисей във „Война и блудство – блудство и война“ (по „Троил и Кресида“) от У. Шекспир, постановка Крикор Азарян, 2000 г.
Дюлак в „Евридика“ от Ж. Ануи, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2001 г.
Карл Копе в „Метеор“ от Фр. Дюренмат, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2003 г.
Докторът в „Харолд и Мод“ от К. Хигинс, постановка Хачо Бояджиев, гастрол в Общински театър „Възраждане“, по покана и в партньорство с Маргарита Дупаринова, 2003 г.
Блъснат в „Без контрол“ от Д. Шпиро, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2005 г.
Шамраев в „Чайка“ от А. П. Чехов, постановка Крикор Азарян, 2007 г.
Едуард Стоун в „Последни поръчки“ от Дж. Пристли, постановка Надя Асенова, 2007 г.
Уилям Блор в „Десет малки негърчета“ от А. Кристи, постановка Красимир Спасов, 2009 г.
Искрю Мачев в „Да отвориш рана“ от Б. Папазов, постановка Иван Добчев, 2010 г.
Административният директор в „След дъжда“ от С. Белбел, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2010 г.
Бащата на Писателя в „Откат“ от З. Карабашлиев, постановка Стайко Мурджев, 2010 г.
Григор в „Кръщене“ от К. Донев, постановка Камен Донев, 2011 г.
Климе Бенков в „Железният светилник“ от Д. Талев, постановка Асен Шопов, 2011 г.
Дон Джани и Най-големият брат в „Декамерон“ от Дж. Бокачо, постановка Диана Добрева, 2012 г.
Княз Ескал в „Ромео и Жулиета“ от У. Шекспир, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2013 г.
Полицая в „Да разлаем кучетата“ от Е. Атанасов, постановка Иван Урумов, 2013 г.
Черна Сянка (Мъж) в „Йерма“ по Ф. Г. Лорка, постановка Диана Добрева, 2014 г.
AA в „Емигранти“ от Славомир Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014 г.
Капитанът в „Да играеш жертвата“ от Братя Преснякови, постановка Диана Добрева, 2015 г.
Анастас Попхинов в „Тайната вечеря на дякона Левски“ от Ст. Цанев, постановка Асен Шопов, 2016 г.
Ирод в „Саломе“ от О. Уайлд, постановка Диана Добрева, 2017 г.
Д-р Харпър в „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, постановка Борислав Чакринов, 2018 г.
Ерик Ларсен в „Енигматични вариации“ от Е.-Е. Шмит, постановка Георги Михалков, 2020 г.

Участия в Телевизионния театър:
Михаил II Асен в „Ирина Комнина“ от И. Торнин, реж. Асен Траянов,
Шампиона в „Шампионатът продължава“ от Терънс, реж. Любен Гройс, и др.

Участия в Радиотеатъра:
Носорого в „Еднорози“ от Митко Новков, реж. Тамара Янков, 2014 г., и др.

Участия в киното:
Момчето в „Момчето и морето“, реж. Маргарита Николаева, 1977 г.
Документално участие във „Възстановителна репетиция“, реж. Светослав Овчаров, 2005 г.
Съдържателят на бара в „Приятелите ме наричат Чичо“, реж. Ивайло Христов, 2006 г.
Инспекторът в „Рут“, реж. Владимир Шишков, 2009 г.
Документално участие в „45 градуса по Азарян“, реж. Лилия Абаджиева, 2009 г.
Банкерът в „Под прикритие“, реж. Димитър Митовски, 2011 г.
Борис Верон в „Столичани в повече“, реж. Виктор Божинов, Александър Косев, 2011 г.
Шамраев в „Чайка“, пост. Крикор Азарян, реж. Лилия Абаджиева, 2012 г.
Атанас Димитров в „Отплата“, реж. Иво Симеонов, 2012 г.
Бизнесмен нихилист в „Още една мечта“, реж. Николай Мутафчиев, 2012 г.
Пастор Леонид в „Слънчево“, реж. Илия Костов, 2013 г.
Климент Божков в „Стъклен дом“, реж. Виктор Божинов, 2014 г.
Гай във „Възкресяването на Помпей“ (Pompeii Rising). реж. Пиер Стин (Франция), 2020 г.
Магнус Хиршфелд в „Germani in“, реж. Нина Кошофер (Германия), 2021 г.

Съосновател (1991) и председател на Надзорния съвет на фондация „А`Аскеер“ (1992-2002), председател на фондацията (от 2002-2019). Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди „Аскеер“ на 24 май, излъчвани по БНТ (от 1992).
Член на УС (от 1992-2010) на Атлантическия клуб в България.
Съосновател (1995) и член на УС (от 1995-2010) на фондация „Манфред Вьорнер“.
Съосновател (1996) и член на Настоятелството (от 1996) на фондация „Любен Гройс“.
Съосновател и пръв председател (1997-2001) на Сдружението за защита на авторските и сродни права на артистите в България „Артистаутор“.
Национален координатор на Република България по посещението на папа Йоан Павел Втори у нас (23-26 май 2002). Продуцент и съсценарист на Галаспектакъла в НДК на 24 май 2002 г. в чест и с участието на папа Йоан Павел Втори.
Учредител (2005) и съставител на ежегодната издателска поредица на фондация „А`Аскеер“ Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер“.
Съосновател (2010) и член на УС на фондация „Крикор Азарян“.

Носител на национални и международни награди и отличия, между които:
* Награда за актьорско майсторство от VI Национален преглед на българската драма и театър – за ролята на Еньо – Теофил Монаха в „Антихрист“ по Емилиян Станев, постановка Иван Добчев (1979)
* Почетен знак на град София за принос в развитието на културата (1989)
* Най-високото отличие на Съюза на артистите в България – Златна значка за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000)
* Специална награда Почетен плакет на ТБА за цялостен принос в театралното изкуство (2000)
* Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002)
* Награда „МАКСИМ 2015“ за постижения в театралното изкуство – Категория „Водеща мъжка роля“, за ролята на АА в пиесата „Емигранти“ от Славомир Мрожек, реж. Диана Добрева.
* Пръв носител на наградата „Николай Кънчев“ (2016 г.) в новоучредената категория „Съратник“ за 10-годишния му творчески принос в осъществяването на „Поетичен Никулден“. Отличието – бронзов бюст на Николай Кънчев, дело на Добромир Иван, е присъдено и връчено на актьора от съпругата на поета Федя Филкова.
* Почетен Диплом от Ректора на Нов български университет -– в категорията „Личности“ – „За принос в развитието на научноизследователската програма Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, и по повод 10 години от нейното начало“ (2018).

Start typing and press Enter to search