Бира от бутилката

Деян Желязков

Ами да, пия бира от бутилката и не желая чаша. Мразя да си бръсна грозната физиономия, не ми е амплоа да си бръсна краката.
Нямам маникюр, педикюр и татуировки. Не карам “бИгачка”, нямам лъскав мотор, нямам сметка в банка.
Аз съм изчезващ вид.
Все още подавам ръка на жена, за да слезе по стълби, отварям ѝ врата, за да мине. Все още говоря на непознати на “Вие”, фамилиарничето не ми е присъщо. Знам дори да казвам добър ден.
Аз съм изчезващ вид.


Пуша като комин, пия като алкохолик, пиша като неграмотен, но поне се опитвам да изразя нещо. Празнословието ми е чуждо. Еснафщината и тщестлавието също. Дрехите са ми стари, но удобни и функционални, МОЛ-овете са моят апендикс.
Мислите са ми хаотични, без цел и дълбочина, но обвити с аурата на положителното. Колкото и да е трудно това. Все още имам приятели, малко, но качествени, колкото и да е трудно това.
Когато се напия, пускам си Жан-Мишел Жар на плоча и слушам с часове. Никой не може да ми пробута Дриско, 500 кила, Милиони, Милиарди, чалгии и подобен род плява. Защото ценя музиката.


Защото съм изчезващ вид.
Аз съм този, който ще си продупчи билетче в градския транспорт, под ехидните и присмехулни погледи на другите пътници, аз съм този, който ще слезе на кръстовище и ще ви поправи чистачката, аз съм този, който ще ви изслуша, аз съм този, който ще ви гушне и ще изтрие сълзите ви. Аз съм този, който плаче в тъмното, защото го боли и крие сълзите от себе си, защото го е срам.
Само Един може да ме съди за това, което съм, защото само Той знае какво е объркано в гените ми.


Защото съм изчезващ вид.
Извинете ме, аз изчезвам.

- Advertisement -