Category Archives: Деян Желязков

Деян Желязков

Протегнах ти ръка

Протегни ръка. Хвани моята. И тривиалността ще се изгуби, ще изчезне. Следвай ме, това ще озари сияйната ти усмивка. Това, което нахлува в теб е това, което усетих, щом те зърнах. Ти няма как да го знаеш, с години го таих в себе си. Мечтаех

Деян Желязков

Легнах си с насълзени очи

Почти се бях предал в прегръдките на Морфей, когато до мен достигна гласът на Веси: „Желязков, да не заспиш пак на дивана?„. Как да й обясня, че там се заспива най-сладко? Изтътрузих се и с две спящи очи тръгнах към банята, за да прокарам уморена

Деян Желязков

Баща ми излезе прав…

Баща ми е мъдър човек, а аз, като негов син, бях контра, естествено. Та той казваше „Сине, висока жена за парад, ниска за креват.“ И аз, нали съм му контра, си намерих достойно за парад гадже, точно колкото мен – 185 см. Краката ѝ започваха

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close