Беше опърпан старец, изглеждаше като клошар. Дрехите му бяха вехти, но изкърпени и изпрани. Миришеше като мумията на Тутанкамон, напечена от слънцето. Миришеше на вечност, която иска да сподели с мен. Добър ден, майсторе! Промълвиха напуканите му устни, познали стотици филии хляб. Само хляб. Аз
Аз съм сапун. Едно време бях цял, със здрава опаковка. Нямаше шарении по нея, нищо цветно или разни графични акробатики. Текстът върху нея беше съвсем нормален, черен, на бял фон. Гласеше: „Сапун за мръсни души“. Специален сапун. Да, такъв бях. Едно време. Време, когато хората
Пуснах прахосмукачка, после минах паркета с един стар и грозен моп. Забърсах прахта и внимателно събрах навяващите слънчеви спомени цветни, дълги косми. Изчистих клавиатурата на лаптопа и изтърках до блясък монитора от полепналите по него целувки. Изпрах и едни дрехи, които до моите изглеждаха като
Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.