За стачките, митингите, протестите и окупацията

париИскаме промени. Всъщност – по-добър живот. Начините, които избираме напоследък, за да постигнем това са: стачки, митинги, протести, окупация. Резултатите – неясни. Омерзението – все по-изпълнено със съдържание. И все по-необяснимо – ЗАЩО?!

Дали проблемът, за да не се постигат очакваните резултати, не е в методите? Стачкуваме против мафията, политиците, корупцията и след това отиваме на работа. В същите тези фирми, които са част от мафиотски, корупционни, политически структури. Нямаме свян, когато даваме или взимаме подкупи, когато работим с ясно съзнание за тези, срещу които стачкуваме, когато вкарваме децата си в същите схеми, когато харчим парите, които получаваме от това, че продаваме честта и достойнството си.

Как се нарича това?

Всички тези структури, повечето фирми от среден и едър бизнес, всеки холдинг и институция са един корпоративен дух. Трудът, който се полага в тях, храни сили, които ни смазват. Счетоводни и юридически фирми и отдели по цял ден градят схеми как да се източи ДДС, как да се излъже, как да се ограби. Всеки бранш вече е завладян от измами и от, ако не мафиотски, то политически, монополни, олигархични и каквито още се сетите схеми. Мрежа! Която съществува благодарение на работещите в нея. Автогол.

А защо се стачкува по улиците, а не в душата, в семейството, във фамилията? Къде са силите във всеки да окупира страха си? Да събере на митинг вътре в себе си Морала, Достойнството, Честността, Честта, Дълга към децата и родителите си… и да вземе решение как ще живее оттук нататък. Да напусне работа, да не се съгласява да се подписва на фалшиви документи, да не изготвя такива, да не взима пари под масата, да не прави всичко това, което храни под каквато и да е форма мафиотски (във всеки смисъл на думата) структури.

Докога ще се оправдаваме със Закона? Защото това, че нещо е законно, не значи че е морално.
Кой по-добре от работещите знае измамите, които се извършват във всяка фирма? Какво ли ще се случи при едни масови вътрешнофирмени стачки? Шефът ще уволни всички? Ще отмъсти на всички? Защо браншовите огранизации не се борят да прочистят бизнеса в сектора си, защо не подкрепят работещите в тази насока? Да не би и те да са мафиотска структура?
Отново се стига до това, че няма водачи. Всъщност, в днешни времена, благодарение на радио, телевизия, вестници, интернет, сме достатъчно информирани за всичко, което се случва. Комуникацията е бърза, достъпна и лесна. Сега организирането е лесно, но каузата и начина за постигането й – неясни.

Колко от тези, които са против Пеевски (да се разбира като нарицателно) работят за него? Да кажем в медиите. Колко от тези, които са против него, работят в конкурентни медии, които са същите икономически структури, действащи по същите схеми, за да съществуват. Тук вече името няма значение, дали е Пеевски, дали е Иванов, Петров… методите са еднакви, резултатите – също.

Държавата мина през управлението на всички партии, а положението не се оправя. Може това е знак, че схемите и целите им са еднакви. Вероятно – далеч от политиката в името на един народ и една държава.
Дали някои от студентите–окупатори се замислиха с какви пари са отгледани, с какви пари се изучават и живеят? А и колко от тях ще имат силата да кажат «майко, татко не работете за този човек, не работете за тази фирма, не правете бизнеса си с измами, защото не е морално, а аз искам морал». И дали, като оставят парите си в дискотеките, те не стигат до същите тези, срещу които стачкуват.

Може би ще се оправим тогава, когато започне да има значение откъде идват доходите ни и къде отиват. Времената са такива – всички си мислим, че парите са движеща сила.