Всички ли виждат Слави Трифонов?

Зрителско мнение

Или какво виждаме докато гледаме телевизия?

Зрителско мнение

Защо журналисти и всякакви писачи пълнят интернет с коментари за Слави Трифонов, краката му, облеклото му, поведението му, сценаристите му, че дори и недоказаните му бъдещи политически планове  (голям страх, голямо нещо), когато става дума за Детската Евровизия – деца, музика, талант, гордост, положителни емоции.

И ако това са платени статии и коментари – всичко е ок. Както се казва – демокрация, глад, парите нямат цвят и мирис. Е, да не забравяме, обаче, че това не важи с пълна сила за интелектуалците. Все пак те имат мисия и каузи  (в живота си), предполагащи духовна сила и стабилна ценностна система. Интелектуалният потенциал е дарба, за която се заплаща с морал и браненето на ценности въпреки и заради всичко.

Но ако всички статии, които се изписаха за Детската Евровизия, с дръзките посегателства да се правят сравнения с Биг Брадър и рейтинга на Нова ТВ, да се акцентира върху бермудите на Слави Трифонов и колко той е някакъв, ако всичко това са искрени мисли, жалко за загубилите се в самите себе си журналисти. Разбира се, ако изобщо някога тези списвачи са имали интелектуален рефлекс за адекватен коментар, анализ и израз на мнение.

 

Всички ли виждат Слави Трифонов?!

Защо е този риторичен въпрос?

За баланс.

Да се обадим и ние с някоя буква във виртуалното пространство – тези, които гледайки всяка вечер Детската Евровизия, се вълнуваме искрено от изпълненията на всяко дете. И виждаме, и чувстваме само това – талант, емоции, усещане за бъдеще, гордост заради тези талантливи деца и техните родители.

Това е тема, за която трябва да се отделят часове и да се изпишат редове.

Другото, скъпи журналисти или каквито сте там, е евтин начин да привлечете внимание. Не се самооскърбявайте толкова. Животът наистина е хубав и много хора го живеят щастливо. Ако не ви плащат да плюете Слави Трифонов, не се омерзявайте сами, като погребвате душата си жива с мъртвите думи, които мозъкът ви може да роди.

Написаното по-горе е, защото със сигурност много хора, докато гледат Детската Евровизия, не забелязват  нито поведението, нито краката или гащите на Слави, а само едни талантливи деца, които режисират емоциите ни със своите изпълнения.

А всички останали, които изпонаписаха дълги или къси статии и коментари колко Трифонов е лош, мога само да попитам: Абе вие какво виждате докато гледате? Май не Слави е проблемът, а личната ви нагласа към живота и света. Видяхте ли децата? Чухте ли ги? Последното нещо, което трябва да забележите в Детската Евровизия е Слави.

Включванията на Слави и екип са секунди между изпълненията, а песните са повече от минута. И не остана в сърцето ви емоция след изпълнението на всяко дете, която да изживеете до следващата песен, та имахте скучна празнота, която запълнихте, забелязвайки краката му, бермудите и каквото още там …

Да гледаш талантливи деца как пеят, но да запомниш всичко останало около тях, че чак дотолкова, че да го опишеш в статия – странно, но не в добрия смисъл.

 

 

Зрителско мнение