Темата на Нова-Има ли криза в българското кино…

ешението на художествената комисия към Националния филмов център да класира на първите три места проектите за игрални филми на режисьорите Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов разпали страстите в киногилдията и повдигна въпроса има ли война между млади и стари. Събота, 09 юни, 19.30 ч.

Тема: За няколко филма повече…

Автор: София Стойчева

Оператор: Бисер Милков, Ценко Стефанов

 

Има ли криза в българското кино… или е по-релевантно да се говори въобще за криза в българската култура? Кой е показателят за качеството на един филм – пълните киносалони, участието му на международни фестивали или спечелените награди? Отговори на тези въпроси ще се опита да намери репортерът на Нова ТВ София Стойчева в съботното издание на „Темата на Нова” – „За няколко филма повече”.

Решението на художествената комисия към Националния филмов център да класира на първите три места проектите за игрални филми на режисьорите Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов разпали страстите в киногилдията и повдигна въпроса има ли война между млади и стари. След решението автори, класирани след трето място като Виктор Чучков, Димитър Митовски, Камен Калев, създадоха свое сдружение – „Ново българско кино на 21 век”, обявяващо се срещу „посоката за развитие на българското кино”. Острите реплики и скандалът в гилдията за пореден път доказаха, че българското кино има нужда от по-голямо финансиране. За 2012 г. обаче парите за филмопроизводство са с 2 милиона повече, което респективно повдига след себе си и друг въпрос – единствено повечето пари ли биха били решение на проблема? Или е необходима и промяна в системата, въвеждането на нови критерии за оценка? Вражда между млади и стари ли е или така характерния за нас синдром на късата памет – илюзията, че всичко започва от днес, от нас?

 

 Неделя, 10 юни, 19.30 ч.

Тема: Шифърът на живота

Автор: Николай Василковски

Оператор: Цоньо Данчев, Десислав Митов

 

Чели ли сте най-дългата приказка в човешката история? Едва ли. Това е тайнствена книга, която привлича интереса на учени от цял свят десетилетия наред. Приказка, започнала с началото на живота и свършваща там, където нашето око и разум още не могат да проникнат. История, необхватна и непонятна точно толкова, колкото безкрая на звездите в нощното небе. Шифърът на живота.

Нашето тяло е изградено от 50 трилиона клетки. В ядрото на клетката търсим хромозомите – 46 на брой, подредени в 23 двойки. Всяка хромозома от своя страна е изградена от молекули ДНК. Тайната на нашия живот е записана в човешките гени. А те са точно тук – в подредбата на ДНК.

Ако разгънем ДНК молекулите на една човешка клетка с всичките над 20 хиляди гени, ще получим нишка, дълга почти 2 метра. Ако направим същото с ДНК молекулите на всички наши клетки, ще покрием разстоянието от Земята до Луната 6 хиляди пъти. Азбуката на живота е записана в ДНК. Това е книгата на живота – човешкият геном. Нашият генетичен код. Изчислено е, че за да изчетем всичките букви в генетичния код, са ни необходими почти 10 години. Ако пък решим да ги набираме от клавиатурата на компютъра си, ще трябва да отделим над 50 години.

Един поглед дълбоко в човешкия микрокосмос. Там, където са скрити тайните на нашето съществуване. Иде ли времето на новата медицина? Революция в здравеопазването, в която ние, българите, отново сме водеща сила. Отговорите – тези неделя в „Темата на Нова” с автор Николай Василковски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close