Специалният сапун

0
14
Деян Желязков

Аз съм сапун.
Едно време бях цял, със здрава опаковка. Нямаше шарении по нея, нищо цветно или разни графични акробатики. Текстът върху нея беше съвсем нормален, черен, на бял фон.
Гласеше: „Сапун за мръсни души“.

Специален сапун.

Да, такъв бях. Едно време. Време, когато хората нямаха нужда от мен.
Май тогава душите бяха други. Може би не са били черни. Може би се разбирали помежду си, някак си. А може би и да са се обичали, знам ли.
Реших, че съм изпаднал в забвение, непотребен, с избеляла опаковка, покрита с праха на десетилетията.

Но – о, чудо!

Преди десетина години ме извадиха от опаковката ми и ме използваха.
Измих нечии мръсни ръце.
После разбраха, че наистина съм ефективен и започнаха да ме използват по предназначение все по-често и по-често…
Мръсни ръце, мръсни души, нечиста съвест, нечисти мисли, черни фантазии и сплъстени от нечистота глави.
Миех всичко, безкомромисно. Нали за това бях създаден?

Чисти ли са вече душите ви? Чисти ли са вече мислите ви? А ръцете ви? Заблудихте ли някой с привидната си чистота?
Забравихте ли, че с вашата чернилка отнемате и част от мен? Част, която изтича…

Днес ме използваха за последен път. Вече нищо не става от мен, защото съм стар и уморен. Уморен от нечистотията ви.
Днес за последен път измиха мръсните си ръце с мен.
Вече съм една стара, непотребна коричка от стария, величествен сапун.

Захвърлихте ме в канала на живота. Пуснахте струя подигравка, пуснахте струя неприязън, за да се оттека по-бързо. Пуснахте струя фалшива любов.
Точно тя ме разгради окончателно.
Влязох с примирение в канала, в който ме пратихте.

Може би тук ми е мястото.

автор Деян Желязков

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.