Смут в живота на Деян Желязков

0
18
Деян Желязков

Пуснах прахосмукачка, после минах паркета с един стар и грозен моп. Забърсах прахта и внимателно събрах навяващите слънчеви спомени цветни, дълги косми. Изчистих клавиатурата на лаптопа и изтърках до блясък монитора от полепналите по него целувки.

Изпрах и едни дрехи, които до моите изглеждаха като детски, но не бяха. За тях използвах специален омекотител за топлина, уют и усмивки.

Ароматът му на надежда изпълни балкона ми, блока, квартала… И целия свят.
После си почистих сервиза. Сложих всичко на мястото му, то и без това си беше там. Добре е нещата да си знаят местата. И да си тежат там.

На автомивката изчистиха колата ми до блясък. Вътре ухаеше на жасмин и влюбени тела. Предното стъкло обаче не беше почистено добре отвътре, въпреки, че блестеше. Там беше запечатан в самото стъкло един слънчев, зелен поглед.
Оставих го там.

Огледах се, огледах животеца си. Всичко беше чисто, подредено и на мястото си. Но все пак, нещо отвътре ме гризеше, нещо, на което не бях обърнал внимание, нещо дребно, но много дразнещо. Винаги е така, винаги най-дребните неща ги пропускаме. Незабележимите, но дразнещи.

Нещо дребно и мръсно всяваше смут в излъскания ми до блясък живот.
После се сетих.

Сетих се, че забравих да почистя черната си душа.

автор Деян Желязков

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.