Разследване

Разследване” – как се крадат държавни и евро пари с

измами с картофи

  

Какви са схемите, по които родни фермери злоупотребяват с държавни пари и евро средства, разкри екипът на „Разследване” в последния епизод на предаването. След получен сигнал от картофопроизводители, авторът Марин Николов показа как пропуски в процедурата за отпускането на помощи позволяват да се крадат пари от държавен фонд „Земеделие” с измами с картофи.

 Аферите не са тайна за никого в бранша, а поводът е отпускането на държавна помощ в бранша от 4 милиона и половина лева по схемата „Де минимис”. Преди седмица 980 кандидата са получили парите си. Никой обаче не може да каже дали същите тези производители отговарят напълно на родните и европейски разпоредби и дали всички те са регистрирани в агенцията по храните, което по закон е задължително.

 Така се оказва, че определени хора взимат пари, без да им се търси задължителната за бизнеса с картофи по цял свят регистрация към БАБХ. От една страна, по закон тази регистрация е задължителна, но от друга – никой не я изисква при отпускането на помощи „Де минимис”. Според най-голямата асоциация на картофопроизводители у нас, по този начин Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие” не спазват закона.

 Проверка на терен се извършва само на около 10 % от бенефициентите, тоест от общо 980 бенефициента 106 от тях са били проверени. В случая проверката е била направена няколко дни преди картофопроизводителите кандидати да си получат парите и е установила 17 драстични несъответствия между посочена и реална площ. Не е ясно обаче какво става с другите 90 % непроверени фермери, които вече са си взели парите.

 Картофопроизводителите са убедени, че липсата на изискване за регистрация към агенцията за храните при получаване на държавна помощ позволяват няколко схеми на измама, основно чрез т.нар. маркиране (посочване на засадената и обработваема площ) и коригиране на земи впоследствие.

 Засегнатите фермери, които са искали разговор с експерти от министерството и фонда дълго преди отпускането на държавната помощ, се надяват да се упражни контрол над нерегистрираните кандидати, за да няма опасност от измами с фиктивни картофи, нелоялна конкуренция, сива икономика или вредни за здравето храни, а екипът на „Разследване” ще продължава да следи  развитието на случая.

 

Разследване

„Разследване” – кой позволява незаконния

добив на камък в югозападна България?

  

Секретарят на община Сатовче е дъщеря на сочения иманяр в областта

 

Как сивият бизнес с камък процъфтява в Югозападна България, разкри екипът на „Разследване” в последния епизод на предаването. Авторът Марин Николов показа как на шосето, между селата Плетена и Сатовча, се предлага облицовъчен камък. Каменарите оформят извадения от кариера груб материал и дори открито казват цени на камъка за продан.

Според публичния регистър към електронната страница на министерския съвет обаче, право на проучване на общинската територия на Сатовча е получила една единствена фирма, а концесия за добив в този надупчен от кариери район не фигурира никъде. Въпреки това масовият незаконен бизнес отдавна се е превърнал в поминък за цели семейства в района между Пирин и Родопите.

Понякога нерегламентираният добив дори преминава в иманярство и разрушаване на уникалната археологическа култура. Въпреки че това се случва пред очите на всички, контрол и адекватни санкции от страна на съответните органи липсва. Нито кметът на община Сатовча Арбен Мименов, нито директорът на горското стопанство не смеят да предприемат конкретни действия, за да спрат или поне да ограничат незаконния и безразборен добив на камък.

Интересен факт около случая е, че секретарят на община Сатовча Мария Самарджиева е дъщеря на сочения за местен иманяр Димитър Самарджиев, за когото се смята, че работи без право върху общинските земи, за да добива камък и най-вече, за да изравя и продава уникални тракийски предмети.

А крайният резултат от фаталното бездействие са огромни щети за икономиката, археологическото ни и природно богатство, както и за имиджа на страната ни и всички нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close