Народно творчество- Змеица и овчари

  Змеица и овчари

Стоян в механа седеше,

червено вино пиеше,

към планината гледаше

и на планината думаше:

-Горо ле, Мургаш  планино,

 Много си, Мургаш, хубава

за стадо, за зимовище,

а най вече за паша!

Ала ме, Мургаш , разплакваш,

че ти ми вземаш , планино,

всяка година по овчар,

Тази година- двамина,

Двамина със кехаята.

Мургашът мълчи всякога,

никому нищо не казва,

ала Стояну продума:

–        Стояне ,младо юначе,

аз не ти вземам овчари,

а връх мен има гамада,

грамада сини камани,

и в камъните-змеица,

змеица пуста вдовица.

Тя ти и взема овчари,

Тя ти взе и кехаята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close