Мая Новоселска

Едно малко радио

Моноспектакъл на Мая Новоселска
Постановка Теди Москов
Сатиричен театър
10 и 19 февруари 2012
Световете на Мая
Повече от 10 години Мая Новоселска се кани да направи свой моноспектакъл, повече от 10 години Теди Москов я провокира да започне, повече от 10 годни приятелите ту губеха надежда, че това някога ще се случи, ту трепетно стискаха палци и аха-аха да се започне, но отново – не. Все нещо я отнасяше, все имаше по-важни неща, все отлагаше. Така и няма да разберем дали страхът да излезе сама пред публика я спираше, дали невярата надвиваше самочувствието, дали инерцията побеждаваше?
Какво е Мая Новоселска? Непрактична в живота и романтичка в професията. Гениална артистка и човешки добра до крайно себераздаване. Отчаян защитник на животните и хората с брилянтно чувство за хумор. Клоун по предразположение. Страстен читател и ценител на добрата литература. Запален меломан и чудна певица. Неуморен разказвач на вицове. В края на краищата – човешки уникат. Сигурно могат да се изброят още безброй нейни качества, но споменавам само тези, защото, също като героинята си от „Едно малко радио”, и тя обитава паралелните светове на мечтата и действителността – странна птица, намерила превъплъщението си в несретно човешко създание с още по-несретна професия – актьорската. Както в живота, така и на сцената, малкият човек е любимото й същество, а мечтата и фантазията – ангелите спасители.
Клиповият подход на режисьора Теди Москов запраща героинята на този актьорски мощен моноспектакъл ту в ниското на неприветливата грозна реалност, ту я изстрелва във висините на безтегловната нежност на фантазията.
Страхът от дрелката и скучното ежедневно общуване с Гергин, Гергина и малките гергинчета, неплатената телефонна сметка и нелепостта на бита – от електрическата крушка до спора с мебелите, са ежедневието на „долната земя”. Фрагментите се редуват с бясна скорост и докато си поемеш дъх, Мая вече е на „горната земя”, във фантазията си за любов. Две мъжки обувки и една шапка, разиграни с виртуозно майсторство, са достатъчни, за да усетим трепетната височина на мечтата. Опитите й да разкаже къде не е била са лирично трогателни в търсене на равновесие в скучния й ден, хората, с които не се е срещала, са много по-умни, изящни и забавни от реалните. Превеждането от език, който не владееш, е по-вълнуващо от обратното. Действителността натрапчиво я връхлита, но запасите й от спасителни фантазии са неизчерпаеми. „Комитетът за защита на фантазията и опазване на въображението”, макар и с един единствен член, е винаги под ръка за поредното превъплъщение. И тя е и героиня от черно-бял филм, и самотница, пишеща неизпратени писма, и мъчително събираща парчетата си оптимизъм артистка, и отчаяна птица, опитваща се да достигне ятото, и чудно талантливо пееща несретница.
Романтици в същността си, Теди и Мая никога не пренебрегват пречистващата оздравителна ирония. Простотията и наглостта болезнено ги мъчат и те и тук не пропускат да се изгаврят с присъщия кръговрат на бездуховността (меленето в машинката за месо на де що има в природата, изяждането му, храносмилателното му отделяне и безкрайността на този същностен и доставящ радост процес) или с чалгаджийската държава на кръстопът (гениална сцена за натрапчивия балкански разгул – неописуемо изпята и изтанцувана). За почитателите на тандема не е изненада, че машинката за мелене на месо се превръща в камера, а велосипедът може да е прожекционен апарат. Мая несъмнено е чаплинов последовател и с лекота от нелепо смешното преминава в романтичното.
И колкото по-простичко се възприема спектакълът, толкова по-добре! Не че не може да се пише сложно за структурата му, но това по някакъв начин ще обиди създателите му. На тях им стига само да се разпознава, че в компанията на Мая са и Алберто Джакомети, Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша, Андрей Платонов, Емил Чоран и други техни несрещани и невидени приятели. Но дори и това не е толкова съдбовно важно. Важно е да усетиш със сетивата си цялата мощ на голямата актриса, на съдбовно родения клоун.
Не е ясно защо някои смятат, че това е лесно, лековато, несериозно и само забавно, че няма право да се нарича високо изкуство. Радостта от измислицата и парадокса в родния ни театър никога не е била толкова жива и изобретателна. Не е ли бляскаво съкровище подобна артистка в короната му? Не е ли истинският смях голямо и също толкова важно изкуство, както истинските трагедия или драми? В „Едно малко радио” унизеният и медийно преупотребяван смях е реабилитиран. Теди и Мая са неговите най-верни защитници и знаменосци.
Веселина Гюлева

КОМЕНТАРИ

Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close