Изповедта на едно тоалетно казанче

Изповедта на едно тоалетно казанчеАз съм казанче. Цял живот съм бил казанче.

Работих усърдно и служих вярно на собствениците

си години наред. Но стига толкова. Отказвам да работя

повече по този начин! Напоследък много ми се насъбра.

Най-вече вода. Знаете ли какво е час по час да я събирате

тая вода с единствената цел да я изхвърлите после?

Да ме прощават бременните жени, ама аз по-добре

от всяка от тях зная какво е да ти изтекат водите.

Телефонният секретар не е по-различен. Събира, събира

съобщения, пък ги избълва после. Хладилникът и той.

Трупа храна в себе си, колкото да я даде без бой след това.

Егати плагиатите – да не видят от мен! И нито един от тях не се е сетил

да си поиска заслуженото. Не и аз! От днес, без заплата,

няма да си мръдна синджирчето!

Тази сутрин реших по оригинален начин да изложа

исканията си пред собственика. Дойде той, седна, извърши

свещенодействието си и в този момент

се вживях в ролята на телефонния секретар и му изрецитирах:

„Здравейте! Вие седнахте тук, за да кажете сбогом на това,

което снощи изядохте от хладилника. Имате сини гащи на бели черешки,

реколта 2005. В момента стачкувам. След сигнала –

пуснете монетка, иначе няма да Ви пусна водата!”

Опасявам се, че това бе последното, което чу, преди да

изпадне в несвяст.

Странен човек! Що толкова трудно прие това, че си е обул

сини гащи на бели черешки, не можах да разбера…

Докато го чакам тоя да се свести и да ми даде заплатата,

заповядайте вие! Хвърлете ми по една монетка. Ако не друго,

в този случай със сигурност ще заработи поверието, че

щом сте хвърлили монета някъде, все някога ще се върнете там.

АВТОР: ПАВЛИ