Dilov.info: Тръмп клати Мадуро, Радев клати Борисов, Елена Банов клати…

0
74
Dilov.info

Тръмп клати Мадуро, Радев клати  Борисов, Елена Банов клати…

 Егати!

Голямо клатене тази седмица, прелюбезни! Все едно излязло изпод перото на Трендафил Акациев („Вятърът дървото клати. Ние го гледаме с бати. Егати!”) Или пък от действителната история за един столичен бохем, който замръкнал в Странджанско село и попитал приютилата го баба: „Как е, бабе, има ли нощен живот в селото?” „Ба! Има! – отговорила бабата – Не е да няма, ама днес ѝ се клати зъб”. Клатене, с една дума!

Страстта, с която се клатим взаимно е величествена! Не знам да има друг народ, така виртуозен в тази работа. И наблюдението не е само мое – и бай Иречек го е забелязал, и много нашенски душеведи – от Иван Хаджийски та до Марко Семов. Ако можеше ток да прави това клатене, щяхме отдавна и АЕЦ да сме затворили, и димящите ТЕЦ-ове. Защото това е безкрайно възобновяема енергия.

Разказват за български самолет, приземил се аварийно на висок планински връх. Тръгнали спасителни експедиции, хеликоптери, намерили катастрофиралите и що да видят: пред останките на самолета се скупчили оцелелите и въртят на чеверме един от тях… „Изроди! – изкрещял водачът на спасителите – Какво правите?! Ядете човешко?!!!!”

„Ами… оцеляваме” – смотолевил един от пасажерите.

„Какво оцелявате, бе?! От катастрофата са минали два часа?!!!”

най-вероятната съдба на IT, ако кацне в България

Клатенето на другия е национален спорт, чиито най-високи постижения – вън от съмнение – са в областта на обществените поръчки. Всеки акт на държавната администрация подлежи на обжалване и това е величествено изобретение на демокрацията, което се използва така, защото ЕТ ”Копчета и балтони” от Силистренско да може да обжалва с години железопътен инфраструктурен проект за стотици милиони. Колко пари загубихме или не усвоихме, колко работни места не се отвориха през годините заради това административно клатене, бедно ви е въображението! Има даже нарочни държавни органи, които по длъжностна характеристика се занимават с „клатене”. Комисията за защита на конкуренцията, например. Не е известно да е защитила някого от нелоялна конкуренция досега. Затова пък блокираните и протаканите в нея проекти са безброй.

Дори в разкритията на Елена Йончева за Банов се вижда същата тази страст за взаимно клатене. Чиновници от Министерството на културата записали шефа си, как дава указания да се избегнат санкции срещу фирма, забавила реконструкцията на Сердика-Ларгото с две седмици. Последната ми идея е да защитавам Банов, но и аз да бях министър и аз щях да потърся начин да не глобявам българска фирма. Вероятно е можело да се случи и просто с един протокол, описващ обективни причини за закъснението. Не знам, не съм специалист, но от постоянните скандали в строителния сектор ще се докараме до там, че нито един обект да не бъде възлаган на български фирми!

Но да не съм толкова суров към българите. Клатенето е повсеместно, световно явление. В Румъния, например, местните строители се чудят как да се маскират на чужди, включително български фирми, за да получат някоя поръчка. Те взаимно се унищожиха буквално. По-забавно е Третковската галерия от миналата седмица. Сега вече  може да викат до пресипване „Крым наш!”, но изклатеното си е изклатено. Картината я няма. Вместо това да внимават за платното  на Верешчагин „Курлиските острови”. Ако и нея им откраднат, не знам!

Голямо клатене пада и спрямо Китай. Онази фирма, „чието име не трябва да се изписва на кирилица” –  Нuawei  – влезе във всички забранителни списъци точно преди срещата на високо равнище Китай-САЩ. Случайност?!  За Мадуро не ми се говори – там клатенето е такова, че заплашва да му скъса фамилията. Добре, че в България има будна общественост, която се събира на митинги в негова подкрепа. И Волгин се изказа: „Долу ръцете от Мадуро” – вика, което може всякак да се изтълкува!

Прогресивната общественост брани Венецуела – снимка БТА

Подробен анализ на речта на президента по случай втората година от мандата му няма да правя. Ще подкрепи ли нов политически проект, няма ли – това е само форма на традиционното политическо клатене, която не променя същността. Но не съм съгласен и с упреците към президента, че не бил обединител на нацията. Ама, чакайте! С голяма част от тази нация не искам да се обединявам. Ако може! Друга пък част не иска да се обединява с мен. Сигурен съм!  Не съм съгласен и с упреците за състоянието на съдебната система. Формално да държиш правителството отговорно за съдебната система е същото конституционно нарушение (смесване на властите), в което обвиняваш самото правителство. Политиците я използвали да разчистват сметките си с опонентите?! Не може да бъде!  Понеже в Румъния не го правят, или в САЩ? Тази игра е стара като света и наистина не знам какъв е начина да бъде прекратена. По принцип всички социални мечти, в крайна сметка се свеждат до идеята за промяна на човешката природа. Тогава не е ли парадокс, че желаещите промяната се занимават с философия, икономика и политически революции, а не с генно инженерство, например?

Как да променим природата си? Царят викаше някакъв чип да сменяме, ама то на царете всичко им изглежда лесно. Иди го намери този чип, че и измисли с какво да го замениш! Парламентът имал най-ниското доверие в историята си. Аз пък имам  една неприятна новина за констатиращите този факт. Парламентът, както и предишния, и по-предишния, е напълно представителен. Той включва пропорционални части от всички българи, мечтаещи ту за „здрава ръка”, ту за „социална справедливост”, но най-вече за евтин дизел и евтини хапчета.  Заключението се изучава в училище по логика: избирателите имат рекордно ниско доверие в себе си. Или, казано с чужди думи, няма представителна демокрация, издигнала се над нивото на избирателите си.

Корупцията. Тя не е причина, а следствие. Когато степента на вътрешно-общностното доверие е толкова ниска, когато нямаш доверие на собствения си избор дори, остава едно нещо, което изглежда несъмнено и стабилно – парите. Плащаш и получаваш. Всичко – от обществени поръчки, през „справедливост” до здравеопазване и образование. Поредното изследване на „Прозрачност без граници” ни поставя в дъното на ЕС по индекса корупция. Веднага след Унгария и Гърция. …

Обединената опозиция се информира за нивото на стабилност в държавата – автор, неизвестен гений във Фейсбук

„Блокаж” – вика президентът, но аз не се сещам за демократичен способ за разблокиране. По-лошото е, че и той май не се сеща. Ако увеличени президентски правомощия, или направо президентска република е начинът, то… Ами да си го кажем: следващият президент ще се казва Бойко Борисов. Може пък и нещо да се промени.

И все пак наистина се нуждаем от промяна. На принципи и на лица. Основното ни законодателство поражда куп проблеми, начело с фигурата на президента. Хем с ограничена политическа роля, хем избиран с най-трудните политически избори. Хем със скопени правомощия, хем с контрол върху службите и цялата информация от тях. Ритуален главнокомандващ, но раздаващ пагоните. Външнополитически фактор, независим и от външното министерство. А сега президентът заяви, че ще дублира правителството и партийните централи със стратегически експертен съвет.

Във всяка една област се вижда нуждата от реформаторска политическа енергия. Например,  възможна ли е изобщо идеята за справедлива съдебна система, без правото на индивидуална жалба до конституционния съд? Колко още милиони ще трябва да платят данъкоплатците за присъди от Европейския съд по правата на човека? За изборното законодателство да не говорим – там презумпцията „да изклатим противника”, докато имаме парламентарно мнозинство е свещена и валидна за всички. И БСП, ако мислят, че сме забравили колко удобно прекрояваха изборното законодателство при своето управление, грешат.

Аманда Линд, новата министърка на културата и демокрацията в Швеция, Снимка А ftombladet

Наистина, не знам имаме ли ние министър, който да изглежда като новата шведска министърка на културата и демокрацията Аманда Линд…То не става от само себе си. За да се получи трябва да имаш Икеа, Сааб и Волво, Абба и Роксет, Селма Лагерльоф и Астрид Лингрен, Карл Ларсон и Йон Бауер. Ние за сега имаме, каквото имаме като министри, както би казал Цветанов и мечти и надежди, колкото поеме, както се казва в готварските книги.

То и за мечти и надежди не остава много време, защото сме заети с „клатене” на общата ни лодка. И колкото повече управляващите използват мантрата „стабилност”, толкова повече желаещите да ги сменят ще клатят лодката, доказвайки, че няма стабилност. По старата Ленинова рецепта – „колкото по-зле, толкова по-добре”. Как завършва всичко това е известно от историята. Нейсе! Утре е петльовден, да напръскаме входната врата с перната кръв, та белким ни отмине това, което сами си причиняваме!