Владимир Левчев -„Черна книга на застрашените видове“

Владимир Левчев
Владимир Левчев

Жанет 45″ и Национална художествена академия
представиха новата стихосбирка на Владимир Левчев „Черна книга на застрашените видове“, илюстрирана с гравюри на Стоимен Стоилов и с оформление на Христо Гочев,
както и стихосбирката, издадена в САЩ от „Gival Press“, „The Refugee“ („Невъзвращенец“).

Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември 1989 независимо списание за литература и политика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“, член на Изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.

През 1994 заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва MFA програма по Творческо писане (1996). Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език във Foreign Service Institute (към Държавния департамент). От есента на 2007 г. преподава литература в Американския университет в Благоевград.

Автор е на стихосбирките: „Аритмии“ (1977), „16 стихотворения“ (1981), „Кой сънува моя живот“ (1983), „Някой ден“ (1983), „Цветя, градове и морета“ (1986), „Пейзажи на неизвестен майстор“ (1987), „София под луната” (1991, второ издание – „София под луната“ – LiterNet, 2004), „Раззеленяване на сухото дърво” (1993), „Край“ (1994), „Leaves from the Dry Tree“ (1996, САЩ), „Черна книга на застрашените видове” (1997), „Black book of the endangered species“ (1999, САЩ), „Небесни балкани“ (2001), „Архитектура на промените“ (2003), „The Rainbow Mason” (2005, САЩ), „Събрани сънища” (2005).

Издал е още „Литература и морал. Статии, есета, студии” (1994), „Любовни писма до свободата” (роман, 1998), „Бог е любов“ (2001), „Крали Марко – Балканският принц” (роман, 2006), както и редица книги с преводи, включително стиховете на Т. С. Елиът, А. Гинзбърг, С. Кюниц, Х. Тейльр, В. Висоцки и „Бхагавадгита”.

Негови стихове са превеждани и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания у нас и в други страни, включително „Child of Europe: Penguin’s Anthology of Eastern-European Poetry“ (1990), “Yearbook of American Poetry” (1997), „Poetry Мagazine“ (Чикаго), „Partisan Review“ (Бостън)

*

ГЛАРУС

Привечер на плажа –
старци в бяло с дълги сенки –
гларусите крачат
и си приказват.

Ние не знаем езика им.
Но слушаме.

Морето идва като в сън
и съобщава нещо драматично.

Ние не знаем езиците
на вятъра, на залеза и на звездите.
Но слушаме.

Като деца
играехме на развален телефон.
Някой ти прошепва думи.
Ти се мъчиш да ги разгадаеш
и ги прошепваш на някой друг.

Ние не знаем първата дума.
Но слушаме.

Така създаваме
успоредни светове.

 

Източник:

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close