Българският павилион

„Българският павилион“ от Венецианското биенале

гостува в София

 

11 април – 27 май 2012

 

Хубен Черкелов ( живопис)

Греди Асса (живопис)

Павел Койчев ( скулптура)

 „Българският павильон” от Венецианското биенале на съвременното изкуство (2011) се пренася от старинния дворец „Палацо Криминати” в арт салона на Оборище 10 в София от 11 април до 27 май. Така българските ценители ще имат шанса да се докоснат до изложбата, която в продължение на пет месеца вълнуваше и очароваше жителите и гостите на Венеция.

Художниците Греди Асса и Хубен Черкелов заедно със скулптура Павел Койчев са творци от различни поколения, но с уникален артистичен подход към изразните средства. Те отдавна са спечелили вниманието и уважението както на българската, така  и на международната публика.

Галерията за модерно изкуство първа у нас показва творбите на българските участници в 54-то издание на Международното биенале  с подкрепата на генералния си спонсор – Alpha Bank.

Венецианското биенале е най-престижното изложение за съвременно изкуство в Европа, където на всеки 2 години творците сверяват часовниците си в новите тенденции. Според изкуствоведите неговата значимост е сравнима с това, което са Олимпийските игри за спорта. Биеналето  е основано през 1895 г.  и  до днес остава една от най- мащабните  сцени на култура, изкуство и идеи за целия свят.

Съвместната изложба на тримата артисти в София ще бъде обогатена и с нови, непоказвани още пред публика произведения, разкриват кураторите от Галерията.

 

Новите платна на Греди Асса ни отвеждат на Малдивите и освен, че свидетелстват за израстването на артиста, носят на зрителя детското очарование от преживяното… от вълнението на художника при сблъсъка му с екзотичния архипелаг. Както винаги Греди Асса остава откровен в своите преживявания и от картините струи неговата емоцията, и желанието му да ни отведе най-близо до нея. Но този път живописта на Асса ни предоставя и две изненади: Планината и Постмодерна надменност.

 

Творбите на българския живописец са показвани по цял свят: от Хамбург до Ню Йорк, от Тел Авив до най-значителната в неговата кариера изява на Венецианското биенале 2011.

 

В картините си Хубен Черкелов пресъздава сюжети от емисиите на стари банкноти и монети от целия свят. Образите върху платното „50 lire, Augosto,Romа” ( 2009) например са заимствани от стара италианска банкнота от началото на XXв. и представят легендата за основаването на вечния град Рим. В центъра на композицията, чрез релефно наслояване с маслени бои са изобразени близнаците Ромул и Рем, и спасилата ги от гибел вълчица. Интензивните огнени цветове на фигурите са противопоставени на тъмно син неутрален фон, който допълнително подчертава въздействието им.

 

По този начин авторът третира темата за историята, общността и принадлежността към символите на нацията. Произведенията, включени в настоящата изложба са създадени от художника в годините след установяването му  в Ню Йорк. Именно там през последното десетилетие той оформя с особена категоричност посоката на идейно-пластическите си търсения. В селекцията са подбрани и съвсем нови творби, част от които са представени на последното издание на Венецианското биенале за съвременно изкуство (2011).

 

Павел Койчев винаги е вълнувал публиката с оригиналните си творчески  идеи и търсения. „Ваенето на скулптури е висш лукс“, казва артистът, „искаш да направиш нещо и го правиш, но за целта трябва да се бръкнеш. Може да е жестоко, но така стоят нещата“. След забележителното представяне на глобалната артистична сцена, отново ще видим неговата „Виолетова биволица”, 300-килограмова дървена скулптура, която не успява да премине през вратите на нито една галерия. Безспорната й монументалност идва не толкова от размера, колкото от тайнственото й митично излъчване.

 

Нова за публиката и ценителите на изкуството му е мащабната инсталация „Пролетен мотив”, създадена специално за съвместната изложба в Галерията за модерно изкуство и съобразена с особеностите на галерийното пространство. Като естествено отражение на будната творческа индивидуалност на Павел Койчев, в изложбата намират достойно място и още седем малки пластики от месинг.  Техническото изпълнение и естетическото им въздействие е още една възможност за вълнуваща среща с достиженията на техния автор.

 

Греди Асса

 

“Пътуването е повече от временно преместване, то е и духовно преживяване“ Филип Зидаров, изкуствовед

 

Греди Асса е роден през 1954 г. в Плевен и завършва висше образование в Търново, a понастоящем e преподавател в Националната художествена академия в София. Творбите му са показвани по цял свят: от Хамбург до Ню Йорк, от Тел Авив до най-значителната в неговата кариера изява на Венецианското Бианале 2011.

 

Асса прави част от тези съвременни артисти, чието творчество е едно своебразно пътуване извън предела на нашите представи за света, Господ и индивида. Маестрото е пътешественик както в буквален, така и в преносен смисъл. Той пътува до райски, почти нереални кътчета и продължава своята авантюра в ателието, където както самия той твърди, се чувства най-добре.

Новите платна, включени в експозицията ни отвеждат на Малдивите и освен, че свидетелстват за израстването на артиста, носят на зрителя детското очарование от преживяното…от вълнението на художника при сблъсъка му с екзотичния архипелаг. Както винаги Греди Асса остава откровен в своите преживявания и от картините струи неговата емоция, и желанието му да ни отведе най-близо до нея. Но този път живописта на Асса ни предоставя и две изненади: Планината и Постмодерна надменност.

 

Трудно е да сложиш име или етикет на едно или друго преживяване, изпълнено от сложен низ емоции. Ето защо повечето от платната на Греди Асса не носят конкретни названия. Изключение прави Планината, която метафорично издава търсенето на артиста и човека към божественото, необходимостта от извисяването на физическите и духовни дименции, изразена от модела на Планината.

 

Погледът на един артист към творчеството на други е различен и често ефектът от него е сравним с този на „шамар”. Почитта на Асса към постмодернизма се оглежда в червеното огледало с почти театрална поза, наречена Постмодерна надменност.

 

 

Хубен Черкелов

 

„Парите за мен са средство за комуникация“

 

Хубен Черкелов / Houben R.T./ е живописец и концептуален артист със свой собствен и осезаем стил. През годините негови творби са представяни в Бостън, Маями, Флорида, Ню Йорк, Венеция и др. С участието си на изложби, конкурси и изложения за съвременно изкуство авторът  изгради своето име и репутация сред ценители и колекционери.

Произведенията, включени в настоящата изложба са създадени от художника в годините след установяването му  в Ню Йорк. Именно там в последното десетилетие той оформя с особена категоричност посоката на идейно-пластическите си търсения. В селекцията са подбрани и съвсем нови творби, част от които са представени на последното издание на Венецианското биенале за съвременно изкуство (2011).

 

Живописта на Хубен се отличава със силно напластените бои, смелите експерименти в техническите средства и базираните на банкноти сюжети. Силата на творбите му идва предимно от възможността за активна и непосредствена визуална комуникация на зрителя с тях. Първоначално най-забележими са количеството боя и яркостта на пигментите при изграждането на образите.

 

Хубен умело използва възможностите на техниката импасто чрез напластяване на интензивни тонове от маслото, които въздействат със своята силно изразена релефна повърхност.  Но наред с чисто пластическото си въздействие, един по-внимателен поглед към композиционното поле в дълбочина разкрива пред зрителя множество актуални теми за размисъл.

Както недвусмислено подсказват и заглавията им, в картините на Хубен са пресъздадени сюжети от емисиите на стари банкноти и монети от целия свят. Образите върху платното „50 lire, Augosto,Romа” ( 2009) например са заимствани от стара италианска банкнота от началото на XX в. и представят легендата за основаването на вечния град Рим. В центъра на композицията, чрез релефно наслояване с маслени бои са изобразени близнаците Ромул и Рем, и спасилата ги от гибел вълчица. Интензивните огнени цветове на фигурите са противопоставени на тъмно син неутрален фон, който допълнително подчертава въздействието им.

 

Именно актът на взаимстване на личности и места от реални банкноти препраща зрителя към редица обществени и социални въпроси. По този начин авторът третира темата за историята, общността и принадлежността към символите на нацията.

 

Павел Койчев

Всичко, което правя е коментар за видяното от мен“

 

Павел Койчев винаги е изненадвал публиката с оригиналните си творчески  идеи и търсения. Работата му впечатлява със смелия си и същевременно дълбоко-интуитивен подход към формата, както и  умението да борави свободно с нея.

 

В настоящата експозиция е представена разнообразна селекция от девет творби, създадени по различно време, но обединени от присъщата за него деликатност и всеотдайност в творческия процес.

 

Освен с изключителното си естетическо въздействие „Виолетовата биволица” е позната на широката публиката и с неизменно следващите я дискусии около респектиращите й размери и възможността, или по-точно невъзможността скулптурата да бъде успешно внесена в едно или друго галерийно пространство. Фигурата на животното изглежда внушително и здраво стъпила на земята със своите 3 метра дължина и обща тежест от около 300 килограма. Въпреки това обаче, безспорната й монументалност идва не толкова от размера, колкото от тайнственото й митично излъчване. То е подчертано както от избора на материал, така и в необичайния подбор на цветове – виолетовото тяло и златните рога и тежки копита – пренасящи към някакъв особен мистичен ритуал.

 

Мащабната скулптурна инсталация – „Пролетен мотив“ е нова за публиката и ценителите на изкуството му. Тя е създадена специално за съвместната изложба в Галерията за модерно изкуство и е съобразена с особеностите на Галерията. Свободата и лекотата, с която са изградени отделните елементи в композицията разкриват високите умения на автора да борави с материалите. Меката прозрачност на епоксидната смoла, топлината на дървото и интензивното присъствие на изкуствената трева в комбинация недвусмислено препращат към темата за чистата невинност и естествено към мотива за жертвеността.

Като естествено отражение на будната творческа индивидуалност на Павел Койчев, в изложбата намират достойно място и още седем малки пластики от месинг. Три от тях са създадени в периода 1990 – 1991г. и са обединени в т.нар.цикъл „Вместилища”. Останалите месингови творби принадлежат към т.нар.„Проекти към обиталище” и са създадени през 1997г. Техническото изпълнение и естетическото им въздействие е още една възможност за вълнуваща среща с достиженията на техния автор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close